Седем ключа на вода
- Автор: Радев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седем ключа на вода». Краткое содержание книги:
Боцманът не уточнява кой от синовете, те си знаят.
След половин час той отново нахлува в радиостанцията, иска си радиограмата, за да допълни нещо. И допълва: „Булка, изолирай чешмата на лозето. Янко.“
За кой ли път си представяш връщането — корабът савно навлиза въз Варненския залив, търси удобно място, за да хвърли котва. Насреща се белее жилищният комплекс „Чайка“, а отляво — Пантеонът, морската градина, пристанището.
Свободните от маневра са вече на палубата — спретнати, с освежени от бръснача лица, възбудени от нетърпението пред срещата с близките. Изчезнала е досадата от принудителното все пак съжителство — нали преди десет месеца един екппажен списък ни е събрал на този кораб?…
Строг е само капитанът. Той оглежда дистанцията до другите кораби, избира мястото, където ще застанем, а на теб ти се струва, че нарочно се тутка. По УКВ-то дежурният от оперативна вече е казал своето дежурно: „Добре дошли в родни води!“ Уж е дежурно, но и в неговия глас има радост — знае той какво е връщане от далечно плаване! Я заради сърце, я заради язва е слязъл от корабите…
След час пли два, зависи от времето, на борда ще се качи контролата. Ще дойде след нея и рейдовата лодка. Тя ще вземе щастливците, които първи ще стъпят на брега, ще докара и жените на тези, които остават на кораба.
Ще дойде жена ти, ще се качите в каютата и отначало няма да знаете какво да си кажете. Защото между вас са десетте месеца на рейса. Ти ще станеш, ще отвориш хладилника, ще извадиш бутилка уиски, ще сложиш две чаши на масичката, ще налееш, мълчаливо ще пиете. Ще усещаш леко замайване от алкохола и ще ти е хубаво от щастливото откритие, че жена ти е същата, каквато си я оставил на тръгване…
Ти няма да й кажеш за самотата, която те е изпепелявала, за преживените бури, за ядовете, когато се е случвало да наказваш заслужено или незаслужено, за взаимното лазене по нервите, въпреки че това е вече забравено… Корабът е изпълнявал важна държавна задача — за десет месеца е превозил до различни пристанища над тридесет хиляди тона товар и е донесъл на родината стотици хиляди валутни лева … Ти няма да й кажеш с какво настървение сте пресичали настръхналия Индийски океан, защото в Кейптаун ви е чакала корабната поща. Мнозина от кораба са получили още във Виетнам радиограми, че им пращат писма до Южно-африканската република. Какво носят тези закъснели вести? Те ти съобщават, че докато те е нямало, в къщи са ставали всякакви работи — на внучето поникнали зъбчета, каналният превключвател на телевизора пак изгорял; Мичето срещу нас отново си сменила гарнитурата в хола; Иванов от първия етаж направи инфаркт, но прескочи трапа; братовчедите пак ще ходят на екскурзия до Унгария и ГДР; запазила съм два буркана лозови листа, като си дойдеш, ще ти направя сарми; детето се роди три и сто, одрало ти е кожата; голямата дъщеря получи двойка по логика; на малкия му извадихме сливиците, а вчера докараха сто килограма нафта; дъщерята ще се жени, купи за зетя обувки с високи токове и дебели подметки номер четиридесет и три; децата се затъжиха за тебе, хайде, връщай се най-после, обичам те, обичам те…
Ще премълчиш, че в Кейптаун е нямало писма. Няма никого да питаш как в края на двадесети век едно писмо, облепено с марки за около лев, не може за два месеца да стигне от Европа до Южна Африка?…
Всеки, който е живял в чужбина и се е топлил на писма, знае цената им. Знае как понякога писмата се бавят и тогава ти трябват много сили, за да издържиш на самотата. Тогава, ако не са няколкото избелели снимки с подвити краища, с ръждиви дупки от габърчетата, с които си ги забождал над койката си от кораб на кораб, струва ти се, че нямаш дом, семейство, близки… Това са минутите, когато в тебе се утаява не ревност, не злоба, а пустота и жал към самия себе си… Тогава от дъното на душата ти изплуват всичките разочарования, които си изпитал, меланхолията, която се е спотайвала в тебе още от детството…
Ще премълчиш всичко това — ти си моряк и това е в реда на нещата. Зад гърба ти морето е постижение, което никой никога не ще ти отнеме. То ти остава за цял живот.
Навън ще духне североизточният вятър, ще се вдигне вълна и цели три дни рейдовата лодка няма да излезе от пристанището. А вие ще си стоите в каютата и жената, която ти е домиляла за тези десет месеца, ще е до тебе и ти ще бъдеш щастлив. Това е наградата ти след лишенията. Това са незабравимите часове, заради които си струва отново да тръгнеш на път…