Седем ключа на вода
- Автор: Радев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седем ключа на вода». Краткое содержание книги:
— Не е за вас, не е за вас! За Кутьо е!
Той оставя бланката на бюрото ми и си тръгва — с други думи, оправяй се по-нататък.
— Кажи му да дойде — извиквам подир него. Поглеждам радиограмата, буквите наедряват пред очите ми: „Майка ти почина…“
Прибирам бланката в чекмеджето, ставам, спирам до филистрина. Навън е тиха вечер, на траверс свети пясъчният малайски бряг…
Преди седем месеца напуснахме България и ето, за трети път през рейса ми се случва да поднасям скръбна вест. Какво ще му кажа, когато след малко човекът застане насреща ми?…
Влиза Кутьо, сяда на стола пред бюрото—едър, кръглолик, четиридесетгодишен. Аз се връщам на мястото си и без да го гледам, проговарям с чужд глас:
— Николай, знаеш ли…
Вадя бланката и я слагам пред него. И уж се залисвам с някакви книжа в чекмеджето, а чувам скърцането на стола под него, дъха му чувам и няма къде да избягам…
Човекът стои пред мене безпаметен, навярно нещо в него изстива, навярно усеща пустота и сред тая пустота се надига живата майка, която той не е виждал от една година, надига се синовната вина за неговото отсъствие…
Далече там, сред братовия апартамент в Нови пазар, върху разтегателната кухненска маса е поставен ковчег, а в ковчега лежи родната майка … Какво ще кажеш на този човек, когато стои насреща ти?…
В полунощ го намерих па кърмата — седеше върху въжетата. Понечих да се върна, но той ме усети, стана и се прибра в каютата си, заключи се.
Той лежа през целия ден и през следващата нощ, свит върху койката, а на другата сутрин облече работните си дрехи и излезе на работа.
Наблюдавах го дни наред и все ми се струваше, че той не повярва докрай на радиограмата. Големият удар ще дойде, когато се върнем, когато види очите на близките си, а след тях — неслегналия се още гроб…
От филистрина на корабната радиостанция се вижда как на хоризонта тъмнее остров Цейлон, поръбен от белия гайтан на прибоя. Кулата на фара на нос Дондра Хид проблесва като бивна на слон. Радистът Дилов вика от сутринта Варна Радио — до телеграфния му ключ са натрупани тесте служебни и лични радиограми, които трябва да предаде. Дилов е сдържан и акуратен човек, зад външното му спокойствие се крие болезнено чувствителна душа. Той вика Варна на всички радиоканали. Отговарят му, че слабо го чуват, а от един час и въобще не отговарят. Там, на автомашината, постоянно се върти лента, в ефира се излъчва едно и също: „Аз съм Варна Радио, слушам на шестнадесети канал.“
Държа в ръката си манго, беля зелената жилава кожа. Под нея се показва жълтото лепкаво месо на плода, устата ми се налива със слюнка, предусещам сладкотръпчивия му вкус.
Някога във военния флот съм карал школа за радисти, все още долавям някои сигнали. Дилов чука с ключа: „Ти си говедо.“ Оттатък радистът веднага отговаря: „Не обиждай, записах те на магнетофона!“
В миг мангото се изплъзва от ръката ми, излита нагоре, пада върху гърдите ми, тръгва надолу по белия панталон — от ризата до обувките ми се очертава жълта диря … Отварям уста, но ругатнята залепва на езика ми. Дилов избухва:
— Не ме чува! Как? Това е предавател „Бриг“! Аз как го чувам? Но днес е неделя, сега в България е шест часа и почва предаването по телевизията! … Работата не е заек да избяга!
Дилов млъква, заглежда се през филистрина, в лявото му око оживява гневна сълза… Чувам гласа му, тих и отчаян:
— Такива трябва да се изправят пред трибунал!…
Остров Цейлон е останал назад, слонската бивна на Дондра Хид се е скрила в джунглата, над мастилената вода откъм левия борд блести седефен облак от хвърчащи риби. Дилов ми разказва за гибелта на кораб „Гоце Делчев“...
Когато започва бурята над Палермо, в пристанището се намират четири кораба и един голям танкер. Танкерът прави опит да излезе в открито море, но ма-шините му отказват ход и той потъва в акваторията на пристанището. Тръгват да му помогнат влекачи, но единият от тях също потъва, увлечен от водовъртежа на чезнещия под водата кораб. По същия начин загиват неопитните спасители в ръцете на давещите се.
Падат жертви.
Кораб „Гоце Делчев“ имал повреда в машината. Капитанът наредил да подадат всички въжета — подават по десет края от бака и кърмата. Едно въже удържа сила около стотина тона. Въжетата се късат, от ударите на корпуса във вълнолома корабът получава пробойна. Вълноломната стена се пропуква, скъсва се. Капитан Йорданов заповядва — екипажът да напусне кораба…
Всичко това става за минути, момчетата скачат от палубата, пълзят по кейовата платформа, за да не ги отнесе вятъра.
Настаняват ги в хотел. Когато влизат във фоайето, публиката онемява — видът на корабокрушенците винаги стъписва. На другия ден местният вестник отпечатва две снимки: едната — бомбардираният Палермо през Втората световна война, другата — градът след бурята. Разлика в снимките нямало…