Седем ключа на вода
- Автор: Радев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Седем ключа на вода». Краткое содержание книги:
Всеки ден фериботът ни стоварваше на остров Пенанг и за да стигнем до центъра на града, трябваше да минаваме през китайския квартал. Пред морската гара чакаха десетина рикши и таксита, но ние предпочитахме да вървим пеш — наседели сме се на кораба.
Минавахме край работилници за бамбукови изделия. Стените им бяха отрупани от най-различни кошнички, абажури, плетени столове-люлки. В съседство работеха стругарни, работилници за поправка на велосипеди — тук велосипеди за ремонт много. По улиците се движеха колички-кухни. Наблюдавах готвачите — те въртяха педалите и управляваха количките и в същото време чевръсто вземаха от десетина купички подправки, кълцаха месо, зеленчук, карантия, запържваха всичко това в бакърена тава, положена направо върху жарта, заливаха го с червени сосове и бульони, насипваха го в порцеланови чашки. Клиентите — кротки семейства или самотни старци с жълта увиснала кожа, старици — плешиви и кривокраки. Наоколо димяха огромни праханови свещи — всяка улица има по няколко храма-пагоди. Деца се катереха по платформите на подвижните естради, около които вечер се тълпяха младите; рикши се разминаваха, носеше се зловоние, стържеха шмиргелови шайби, гърмеше американска кънтри музика, понякога откъм океана се дочуваше дрезгав вой на корабна сирена.
В малките магазинчета собствениците отглеждат децата си. Докато ти показват шарената стока, току в краката ти се търкулне като габърче дребно китайче. Ние постоянно се озъртахме да не ги настъпим. Пред скъпите магазини на главната улица — сергии. До сергиите — застлано чердже, а върху черджето — лъскави дребулии: цветни фалшиви камъчета, копчета, безопасни игли, порцеланови статуетки, стари лъжички, цигарена хартия, катарами, камъчета за запалки, връзки за обувки, карфици, шноли, пилички за нокти, стари монети. И най-честата картинка: срещу продавача, направо на асфалта седят хипита и с часове оглеждат всяко нещо…
Зловонието не намалява и в центъра на града, изкушава те и макар да изпитваш някаква особена гнусливост, влизаш тук и там, хапваш по нещо. В напречните улички виси пране — кърпено бельо, детски роклички, робошки. Канализацията е открита — добре че често преваляват дъждове! … Направо в канала мият чиниите и клечките за хранене, деца прекрачват вадата, пикаят в нея. Може би затова някои „работят“ с пръсти — омесват ориза в сосовете и ловко го напъхват в устата си. По-богатите старци след обеда си пият кафе, запалват пура — чирачетата им донасят димящото въгленче в чинийка. В повечето магазинчета стоките са без етикетчета за цените, собствениците те спират на тротоара, пазарят се, хвалят боклуците си — отминаваш с неудобство. По ъглите — реклами за карате, каубойски филми, транзистори.
Една сутрин, като зяпах някаква витрина за грамофонни плочи, до мен спряха две момичета. Бяха хубави малайчета, от „бранша“, с поразмазан грим и с нощни рокли-макси, без гръб. Не ми трябваше много време, за да разбера, че нощта е минала без клиенти, а ако са имали шансове, те вече са пропуснати. Момичето, което беше до мен, се загледа във витрината, срещнахме очи. То се наведе напред, деколтето на роклята се отвори, за да види „шаранът“ какво има вътре, за да се увери, че стоката е отлична. Всичко беше ясно — и на мен, и на нея — въдицата е хвърлена, остава аз да налапам кукичката … Е, добре, казах си, цяла буца банкноти имам в джоба си, ще ида с момичето, но какво ще си говорим след това, щом ни е събрала най-елементарната случайност… И за такава любов се иска настроение все пак любовта, каквато и да е, е ангажимент…
Отминах нататък, но през целия ден бях неспокоен и напрегнат — нали и аз бях изпуснал своя шанс…
Вечерта се заседях в барчето „Сумис“. Барчето, беше истинско барче, на касата седеше собственичката — все още млада и хубава, със златно колие на тънката шия и с гръд, непривично едра за малайките. Тя седеше зад касата с достойнство, но усмивката, която не слизаше от устните и, бе усмивка от рекламен календар…
Вдясно от нея пийнала англичанка се лигавеше с един китаец. От напрегнатото щастие на разговора челото на китаеца блестеше от пот и мас. Той поднасяше цигарата към устата си със замах, рязко издухваше дима и въобще се държеше глупаво, както се държат повечето мъже в присъствието на хубава жена…
Англичанката демонстрираше независимост, разменяше реплики и с други мъже, а това не се нравеше на китаеца и за да компенсира, той си поръчваше скоч-уиски, плащаше щедро, пиеше жадно, без да мисли за последствията. На края се изхлузи от стола и вирна краката…