Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Аз… такова, отраснал съм във ферма. — Той придърпа меча на колана си и го оправи съвсем ненужно. Тях уж ги учеха да въртят мечовете не по-малко, отколкото да боравят със Силата, но Дашива като че ли не можеше да различи дръжката от острието. — Много-много от врагове не разбирам. — Въпреки непохватността му, в поведението му се долавяше известна наглост. Но пък то цялата им пасмина се държеше високомерно и нахално.
— Ако се позадържиш край мен — каза тихо Ранд, — ще се научиш. — Усмивката му накара Перин да потръпне. Усмихваше се, докато им раздаваше заповеди да преминат през Портала така, сякаш очакваше да ги нападнат от другата страна. Враговете са навсякъде, казваше им той. Никога не го забравяйте. Враговете са навсякъде и никога не знаеш кои са.
Излизането продължи необезпокоявано. Фургони се изтъркаляха от Думайски кладенци в Кайриен — най-напред Сестрите като подрусващи се ледени статуи. Покрай тях притичаха Стражниците им, стиснали дръжките на мечовете си и с очи, неспирно шарещи във всички посоки — явно смятаха, че техните Айез Седай имат нужда от закрила колкото от тези, които вече бяха на хълма, толкова и от всичко, което можеше да се появи тепърва. Мъдрите преминаха с маршова стъпка, подкарали подопечните си — немалко от тях използваха тояжки, за да ръчкат напред Айез Седай, въпреки че Сестрите полагаха голямо усилие да се престорят, че за тях не съществуват нито Мъдрите, нито тояжките им. Появиха се и гай-шайн от Шайдо, подтичващи в колона по четирима под окото на една-единствена Дева — тя им посочи къде да спрат отвъд Прага, след което се затича да се присъедини към другите Фар Дарейз Май и гай-шайн наклякаха в редици, голи като сойки и горди като орли. Последваха останалите Стражници с охраната си — излъчваха стена от гняв, която Перин успя да надуши над всичко останало, после Руарк с останалите сисвай-айман и Деви, и още четирима Аша’ман, всеки повел втори кон за първите четирима, и накрая Нурел с неговата Крилата гвардия с дългите пики с червени ленти.
Майенците се бяха надули, че им бяха поверили ариергарда, смееха се и подвикваха горделиво към кайриенците какво щели да правят, ако се били върнали Шайдо, макар че всъщност не бяха последните. Най-последен премина Ранд на гърба на коня на Кируна, заедно с Мин на сивата кобила. Сорилея и Амис крачеха от едната страна на високия черен кон, Нандера и половин дузина Деви — от другата, а по петите им Дашива водеше кротка рижа кобилка. Порталът намигна и изчезна, Дашива примигна към мястото, където доскоро се намираше светлата му рамка, усмихна се и лениво се покатери на седлото на кобилата. Този човек като че ли си говореше сам, но това може би се дължеше на меча, в който за малко щеше да се препъне. Със сигурност все още не беше се побъркал.
Цялата тази армия осея хълма, всички подредени и нащрек да посрещнат атака, каквато явно не се задаваше. Малка армия, едва няколко хиляди, макар че щеше да изглежда доста внушителна преди айилците да прекосят с безбройната си чет Драконовата стена. Ранд бавно подкара коня си към Перин. Двете Мъдри го последваха плътно, като си шепнеха нещо и не го изпущаха от очи. Последваха ги Нандера и Девите. Ако Ранд беше вълк, Перин щеше да каже, че души въздуха. Носеше драконовия си скиптър преметнат напречно през седлото — две стъпки дълъг край на копие, украсен със зелено-бял пискюл и с врязани Дракони, и от време на време леко го подмяташе, сякаш да не забрави са съществуването му.
Ранд дръпна юздите на коня си и огледа Перин също толкова напрегнато, както бе огледал околността.
— На теб вярвам — отрони най-сетне той и кимна. Мин се размърда на седлото си и той добави: — И на теб, Мин, разбира се. Както и на теб, Лоиал. — Огиерът пристъпи притеснено от крак на крак и погледна неуверено Перин. Ранд огледа хребета с айилците, ашаманите и всички останали. — Толкова малко са тези, на които мога да вярвам — прошепна той уморено. Мирисът му беше мешавица колкото за двама души наведнъж — гняв и страх, решимост и отчаяние. И втъкана във всичко това умора.
„Не се побърквай — дощя му се на Перин да му каже. — Дръж се.“ Но това, което задържа езика му, беше вкусът на вина. Защото искаше да го каже на Преродения Дракон, не на приятеля си от детството. Да, искаше му се приятелят му да не се побърка. Но Преродения Дракон трябваше да остане с ума си.
— Милорд Дракон — викна рязко един Аша’ман. Изглеждаше почти момче — с тъмни очи, големи като на момиче, и нямаше нито меч, нито Дракон на яката си, но осанката му бе горда. Наришма, така беше чул Перин да го наричат. — Погледнете на югозапад.
Беше се появила някаква фигура. Тичаше към дърветата, които бяха на повече от миля. Жена със запретнати поли. Според Перин несъмнено беше айилка. Мъдра, прецени той, макар че от толкова далече не можеше да се каже. Просто беше сигурен. Появата й върна нервността му. Човек там на откритото, точно където бяха излезли през Портала, не можеше да означава нищо добро. Шайдо отново бяха започнали да притесняват Кайриен, когато бе тръгнал да спасява Ранд, но за айилците една Мъдра си беше Мъдра, все едно от кой клан е. Мъдрите си ходеха на гости като съседки на чай, докато клановете им се избиваха взаимно. Двама айилци, вкопчени в смъртен двубой, щяха да спрат, за да пуснат една Мъдра да мине между тях. Вчерашният ден може би беше променил това, а може би не. Той уморено въздъхна. В най-добрия случай нямаше да е добра новина.