Просто шеметен фарс [bg]

— А, новакът довтаса — обади се Зевс, щом Михаил пристигна.

На архангела му стана противно, че Зевс го нарича „новак“ — все едно, че е някое наскоро излюпило се божество, а не духовно същество, равно на Зевс по ранг.

— Внимавай как се държиш — скастри той Зевс. — Все още притежаваме сили, които могат да треснат и тебе, и твойта полугола тайфа сибарити вдън Ада!

— Тъкмо оттам идваме — отвърна Зевс. — Веднъж като ти се случи най-лошото, после не се стряскаш от него чак толкоз. Както и да е. Та за какво си дошъл да ме видиш?

— Предполагам, си осведомен — подхвана Михаил, — че на космическата сцена се е появила нова сила.

— Това не е убягнало от нашето внимание — рече Зевс. — Та какво?

— Знаеш ли за онази неморална драма, която демонът Аззи се опитва да постави?

— Чух — рече Зевс. — Идеята ми се струва готина.

— Ако ефектът й върху човечеството е такъв, какъвто очаквам да бъде, тя ще ви свърши не по-добра услуга, отколкото на нас.

— Това пък откъде-накъде? Ние, гръцките богове, си нямаме много вземане-даване с представите за Добро и Зло.

— Планът на Аззи стои над Доброто и Злото.

— Е… и какво?

— Този план е не само аморален, но и подкопава идеята, че Сам си ковеш съдбата.

— Какво? Какво рече?

— Знаех си, че това ще привлече вниманието ти — усмихна се Михаил. — Само че това не е всичко. Пиесата на Аззи не само смятала да докаже, че Съдбата не зависи от човека, но и щяла да покаже, че Живот без изпитания също си струва да се живее.

— Е, това вече е прекалено! — възкликна Зевс. — И как да пресечем тая работа?

— Трябва да приложим тактиката на забавянето — рече Михаил. — Аз лично нищо не мога да направя. Ананке вече ме предупреди. Но ако някой — ти, или по-добре някое от децата ти — би се трогнал да ми направи една малка услуга…