С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Призна, че наистина добре ме е натупал, но от мен зависело как ще разиграваме картите нататък. Можех да продължавам да създавам неприятности и да свърша в затвора или пък да преобърна нещата и обстоятелствата да заработят в моя полза.
— Очевидно си се вслушал в съвета му.
— Там получих диплома за средно образование. Когато излязох, той ми намери работа във фирма за обществени услуги, чертане на проекти и прочие дейности. Така можах да платя за образованието и квартира. Останалото го знаеш.
Дебра го изгледа с леко раздразнение.
— Това ли е всичко? Твоето ужасяващо тайно минало?
— Не е ли достатъчно?
— Дилън, тогава си бил дете. Направил си няколко грешки.
Той упорито поклати глава.
— На осемгодишна възраст престанах да бъда дете. Когато научих, че родителите ми са загинали. Оттогава сам съм отговорен за всяка моя постъпка.
— Добре де, някои от грешките ти са по-сериозни от обичайните и с по-лоши последици. Не бъди толкова суров към себе си. Вече си надскочил грешките на младостта. Бих искала да се срещна с този възпитател и лично да му благодаря, че те е вкарал в правия път.
— Ако можех, и аз. Но за нещастие скоро след като напуснах, едно момче го проболо с нож по време на събеседване и наблюдавало как кръвта му изтича, докато умре. И така — заключи той — няма кого да поканя на чудесното сватбено тържество, което майка ти организира.
— Ти ще бъдеш там — прегърна го Дебра. — И тъй като ме правиш щастлива, това означава всичко за моето семейство.
Нюбърови бяха от стар род. Родителите й имаха много роднини. Самата Дебра — трима братя и две сестри. Всички бяха женени, освен едно от момичетата и по семейните поводи се събираше цяла армия лели, чичовци и братовчеди.
Всички приеха Дилън топло. В началото той се държеше настрани. Беше като защитен механизъм. Страхуваше се, че ако признаеше тяхното добро отношение, щеше да се урочаса, както се страхуваше от всеотдайната любов на Дебра.
Но сега, лежейки с нея, спокойни след първия брачен любовен ритуал, Дилън си позволи лукса да се порадва на щастливата си съдба. Беше спечелил степен в колежа, което щеше да му предостави много възможности. Беше член на голямо и любещо семейство, непознато нещо за него по-рано. Съпругата му бе умна и сладка, забавна и сексапилна.
Хвана косите й, повдигна главата от гърдите си и обърна лицето й към него.
— По-добре спри тези целувки.
— Не ти ли харесват?
— Много ми харесват и може да получиш повече, отколкото влиза в сметката.
— Невъзможно! — Усмихна се, наведе устни към корема му и го целуна. — Дилън?
— Хъм?
— Научи ме как… знаеш ли… ъ-ъ… да правя любов с уста.
Очите му, дремливо полузатворени, се ококориха. Без периода в поправителното училище, той бе използвал всяка възможност за секс. Още първия път всичко мина нормално.
Една сутрин, през лятната ваканция в прогимназията, някой почука и Дилън отвори задната врата на бабината си къща. Беше госпожа Чандлър, млада и енергична тяхна съседка. Имаше големи очи и гърди, дълги крака, които често показваше от къси поли, едва покриващи задните й части. Съпругът й караше камион от веригата Сейфуей и повечето време отсъстваше от къщи. Скуката я караше често да се отбива у тях.
— Здрасти, Дилън. Баба ти тук ли е?
Много добре знаеше, че я няма, защото колата й не бе на алеята. С непокорството си на тринадесетгодишен, Дилън се изкуши да й го каже. Но щеше да бъде грубо, а баба му го бе научила на някои маниери. Отговори само:
— Баба отиде до магазина.
— О, скъпи — госпожа Чандлър запримигва тревожно с мигли, — тя ми каза да се отбия и да взема отделените за мен купони. Да знаеш къде са?
— На масата в хола.
— Мога ли сега да ги взема? Аз също отивам до магазина, но се сетих, че не са у мен.
Дилън отбеляза и тази лъжа. Не беше облечена като за пазаруване. Издокарала се бе за прелъстяване. Бутна вратата с мрежата от любопитство. Тя скокна вътре. Той не приближи масата. Вместо това, стоеше и я наблюдаваше. Вече бе по-висок от нея. Тя също отбеляза факта, като обходи с ръце голия му, неокосмен, но мускулест гръден кош. Не бе напълно развит, но обещаваше много.
— Скъпи мой, Дилън. Не бях осъзнала колко голям си станал.
В младото му тяло изригнаха мъжки хормони, главата му се замъгли от желание.
— Ето те вече. Искам да кажа, пораснал.
Погледна надолу към бюста й. Големи, тъмни пигменти ясно се очертаваха под тясната, бяла памучна блуза.
След по-малко от секунди госпожа Чандлър насочваше голобрадото му лице към розовите си зърна и ги навираше в устата му. Баба Бърк паркира колата отпред точно, когато младата невярна съседка пъхна ръка в късите панталони на Дилън.