Светът на мъглите

Освободи се от прозоречната рамка и тупна леко на пода. Бързо се озърна около себе си, но нямаше никой. Лампите горяха ярко в своите поставки, но въпреки това от коридора лъхаше странен студ. Кат свърна по него, но в следващия миг една врата вдясно се открехна. У него се пробудиха всички инстинкти и той побърза да се шмугне в сянката на една ниша. В мига, когато стори това, го напуши смях. Нямаше нищо заплашително в една отваряща се врата. Може би не бе добре затворена. Но въпреки това не помръдна от сянката на нишата. Доверяваше се само на инстинктите си. Внимателно проучи отворената врата. Върху площадката не се процеждаше никаква светлина от нея и Кат разбра, че стаята бе съвсем тъмна.

Никой не се появи на прага и след миг вратата се затръшна. Той наблюдаваше любопитно и вратата отново се отвори и отново се затръшна. Усети, че косите му се изправят, докато наблюдаваше как вратата се отваряше и затваряше. Вътре сякаш имаше някаква контролирана, осъзната пулсираща сила, което дълбоко го разтревожи. Внимателно избра момента и се втурна от скривалището си надолу по коридора, докато вратата беше затворена. Когато мина покрай нея, тя се отвори и Кат се притисна плътно към стената насреща й. Последва пауза, преди тя да се затръшне отново, но той не се опита да надзърне, за да разбере какво се крие в тъмнината зад нея. Не искаше и да знае.

Запристъпва безшумно по коридора с лице, изкривено от тревога. Тръшкащата се врата вдигаше ужасен шум, но никой не се появи, за да разбере какво става. Продължи към стъпалата в дъното на коридора, после се поколеба, щом осъзна, че между него и стъпалата имаше друга врата. Тя бе затворена и изглеждаше успокояващо нормална. Внимателно се приближи до нея, но тя остана затворена. Разгледа я замислено, после хвърли поглед към стъпалата. Все повече и повече го глождеше неприятното чувство, че в „Черният трън“ се бе случило нещо. Инстинктите му подсказваха да побърза да се махне от коридора, но затворената врата го предизвикваше. Обърна се назад и видя, че вратата продължаваше да се отваря и затваря, да се отваря и затваря. Загледа се в затворената врата край стъпалата и прехапа загрижено устни. Накрая свали едната си ръкавица, пъхна я в пояса си и залепи голата си длан върху повърхността на вратата. Ако нещо в стаята се движеше, щеше да долови вибрациите му. Но не след дълго отдръпна ръката си. Вратата трептеше. Той нервно облиза пресъхналите си устни и си наложи да пробва отново. Постепенно осъзна, че това, което усещаше, бе постоянният шум от някой, който яростно думкаше по вратата с юмруци. Отдръпна се и се затича надолу по стъпалата, които водеха към бара.