Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Онова, което най-много плашеше Паран напоследък, беше, че вече бе привикнал да го използват. Беше се превръщал в друга личност вече толкова пъти, че виждаше хиляда различни лица, чуваше хиляда различни гласове, и всички те — на нож със собствените му. Вече не беше онзи младеж с благородна кръв, с прекомерната му вяра в честността и в целостта; образът, който се появяваше сега в ума му, когато мислеше за себе си, бе на нещо студено, кораво и тъмно. Младежът се криеше в най-дълбоките сенки на ума му и наблюдаваше оттам. Без съжаление, без осъждане — само ледено, безстрастно наблюдение.
Не смяташе, че онзи младеж ще може отново някога да види белия ден. Щеше да се свие още по-назад, погълнат от тъмнината, и после да изчезне, без да остави следа.
И Паран се чудеше дали това изобщо го тревожи.
Влезе в казармата, приютявала доскоро Знатната гвардия на Пейл. На нара близо до вратата на помещението се беше изтегнал ветеран. Жена. Стъпалата й се показваха изпод дрипавата завивка. Дюшекът беше смъкнат и захвърлен в един ъгъл; жената лежеше върху рендосаните дъски, с ръце под главата.
Паран се огледа. Ако не беше ветеранката — от морската пехота, — беше празно. Вниманието му отново се върна на нея.
— Ефрейтор, нали?
Жената не помръдна.
— М-да. Какво?
— Доколкото схващам — каза той сухо, — старшинството тук съвсем се е разпаднало.
Тя отвори очи и изгледа сънливо застаналия пред нея офицер.
— Може би. — И ги затвори отново. — Търсиш ли някой?
— Търся Девети взвод, ефрейтор.
— Що? Пак ли си имат неприятности?
Паран се усмихна на себе си.
— Да смятам ли, че вие сте средният тип Мостовак, ефрейтор?
— Средният тип измряха.
— Кой ви е командирът? — попита Паран.
— Анци, но го няма.
— Това го виждам. — Капитанът изчака, после въздъхна. — Е, къде е Анци?
— В гостилницата на Ноб, нагоре по улицата. Последния път, когато го видях, си загуби ризата срещу Хедж. Анци ги върти картите, но не е добър. — Заопипва един от кътниците си.
Паран вдигна вежди.
— Вашият командир играе хазарт с хората си?
— Анци е сержант — обясни жената. — Капитанът умря. Все едно, Хедж не е от нашия взвод.
— О. И в кой взвод е?
Жената се ухили и преглътна каквото там беше измъкнал пръстът й.
— Девети.
— Как се казвате, ефрейтор?
— Пикър. А вие?
— Капитан Паран.
Тя се сепна, седна и се ококори.
— О, вие сте новият капитан, дето тепърва ще вади меча, а?
Паран се ухили.
— Точно така.
— Имате ли представа какви са ви шансовете в момента? Не изглеждат добри.
— Какво имате предвид?
— Както схващам работата — тя се усмихна широко, облегна се на стената и отново затвори очи, — първата кръв, която ще видите по ръцете си, ще е вашата, капитан Паран. Върнете се в Кюон Тали, по-безопасно е. Вървете си. Все някой трябва да ближе краката на императрицата.
— Те са си чисти — каза Паран. Не му беше много ясно как да се оправи в тази ситуация. Отчасти му се искаше да извади меча и да посече Пикър на две. От друга страна, искаше му се да се разсмее и в това желание имаше нещо истерично.
Вратата зад него изтрещя и по дъските на помещението закънтяха тежки стъпки. Паран се обърна. В стаята нахлу някакъв сержант с червендалесто лице, с огромни, извити като дръжки на врата мустаци. Без да обръща внимание на Паран, той закрачи към нара на Пикър, спря и я изгледа навъсено.
— По дяволите, Пикър, каза ми, че на Хедж картата не му върви, а това кривокрако говно ме обра!
— На Хедж картите наистина не му вървят — отвърна Пикър. — Но твоите са още по-зле. Ти изобщо не ме попита за това, нали? Анци, запознай се с капитан Паран, новия офицер на Девети.
Сержантът се обърна и го зяпна. После измърмори:
— Дъх на Гуглата! — И отново се обърна към Пикър.
— Търся Уискиджак, сержант — каза тихо Паран.
Нещо в тона му накара Анци да се обърне. Той отвори уста, после я затвори, щом очите му уловиха немигащия поглед на Паран.
— Някакво хлапе донесе съобщение и Уискиджак изхвърча навън. Няколко от хората му са при Ноб.
— Благодаря ви, сержант. — Паран излезе вдървено от помещението.
Анци бавно издиша и погледна Пикър.
— Два дни — заяви тя, — и някой ще го оправи. Старият Рокфейс вече е заложил двайсет за това.
Лицето на Анци застина.