Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— И накрая — продължи да обяснява Асави с леко самодоволство, — човек си избира извършител. В нашия случай това е госпожа Сифор, която няма да се отклони, тръгнала веднъж по пътя си. Ако междувременно й създаваме пречки, решимостта й само ще се увеличи. А по този начин ще улесни изпълнението на нашата истинска задача.
— Машалла. — Омар вдигна малката си длан. Думата означаваше „браво“ и не беше изречена иронично. — Разбирам. Глупаво беше от моя страна…
— Не се извинявай — махна с ръка Асави. — И не се бой. Няма да ти кажа нищо повече.
— Няма и нужда да знам.
— Значи ще изпълниш следващите дребни задачи?
— С цялото си умение. Уверявам те.
— Аллах ще те възнагради.
Разговорът приключи и двамата мъже потънаха в приятно мълчание.
Лимузината беше отминала площад „Тайм“ и минаваше през квартала на театрите. Асави каза на шофьора да влезе в паркинга в западната част на Четиридесет и седма улица и да премине през него до следващата пресечка. Беше свикнал да го следват наблюдатели от американските разузнавателни служби, а по този начин щеше лесно да забележи всяка подозрителна кола.
Линкълнът отново се насочи на север. Омар не можеше да спре да размишлява каква ли е тази важна мисия, която да изисква толкова скъпа и световноизвестна личност за маскировка. Вътре в колата беше станало много топло и той открехна прозореца си, за да влезе малко свеж въздух. Минаха покрай някакъв строеж, заграден с дълга ограда от дървени пана, покрити с плакати на призрачни реклами, който никой не би погледнал. Театър „Анджелика 57“ представяше ретроспекция на американски пиеси от началото на епохата на Студената война и дебелите букви на рекламата върху фона на червен облак проблясваха непрекъснато.
Омар затвори прозореца.
През по-голямата част на последното десетилетие усилията на САВАМА бяха насочени към изпълнението на две основни мисии: разпространяването на ислямския фундаментализъм в Близкия изток и създаването на Бомбата. Омар знаеше, че повечето от задачите на Али-Хамза са свързани с осигуряването на ядрени компоненти. Въпреки това Иран още не беше успял да се присъедини към международната ядрена общност и САВАМА най-вероятно се занимаваше с източването на алтернативен ядрен поток.
Може би някоя от откъсналите се съветски републики достатъчно отчаяно се нуждае от средства, за да продаде една-две ядрени глави на Иран? Това със сигурност би било в оперативната компетентност на Али-Хамза, както и концепцията, че подобна операция би трябвало да се замаскира от друго събитие. Иначе израелците биха направили всичко възможно, за да попречат на доставката.
Омар внезапно почувства стягане в гърдите. Помисли за внуците си, живеещи под сянката на иранското правителство, за което изобщо не можеше да се каже, че е стабилно и затова със сигурност не би трябвало да разполага с ядрени играчки. Но в края на краищата той беше само един възрастен човек, който се подчинява на волята на Аллах.
Реши, че ако мисията му излезе успешна, ще трябва да премести семейството. Отново. Пак в изгнание. Имаше слухове, че израелците и ООП провеждат тайни разговори. Разбра, че сега повече от всякога се надява те да имат успех.
Колата се приближи до тротоара и спря. Омар погледна Асави, който сви рамене с леко притеснение.
— Извинявай, Омар — каза той. — Знаеш как е. Намираме се само на няколко метра от главния път. — Той натисна един бутон и електронните ключалки на вратите и те щракнаха. Усмихна се. — Вярвам, че бастунът няма да ти послужи за друго освен за подпиране.
Омар отвори вратата си и слезе. Постави баретата на главата си и се огледа. През черните клони на дърветата се виждаха белите светлини на таверната, намираща се на улица „Грийн“. Беше в Сентрал парк.
— Омар — обади се откъм тъмното купе Асави. — Радвам се, че успях да те разубедя от отказването. Сбогом.
— Аллах да те пази — отвърна Омар и затвори леко вратата. Изправи се, пое дъх и тръгна.
Асави наблюдаваше как дребната фигура изчезва към западната част на Сентрал парк. После махна на шофьора и колата тръгна в обратна посока.
Той посегна към телефона, набра номер и заговори на арабски.
— Резервирай ми място за следващия полет за Техеран.
После върна клетъчния телефон върху поставката, отвори шкафчето под бара и извади малка бутилка коняк. Наля си половин чашка, включи радиото на станция, предаваща кънтри музика, облегна се, преметна крак върху крак и отпи.