Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
И ето че той се появи — елегантен и чаровен, както винаги. Той я очакваше с нетърпение.
Трогната и развълнувана. Елизабет едва устояваше на неговата сила и мъжественост. Как Джони успяваше така бързо да я завладее и да й въздейства! Трябваше само да се усмихне и…
Вее пак предпазливостта и взе връх и Елизабет успя да си наложи да възпре спонтанните си чувства. Тя твърдо реши да направи всичко възможно, но този път да устои на непреодолимия чар на Джони Кари, след като месеци наред упорито и старателно заличаваше спомена за онази нощ.
Не можеше да си позволи да се поддаде толкова лесно на този омагьосващ женските сърца мъж. Твърде високо ценеше наскоро извоюваната си независимост.
В съшия миг силните ръце на Джони обхванаха кръста й.
— Не трябва да разочароваме тези прозяващи се от скука гости на тържеството — усмихнат добави той, след което я поведе към дансинга.
Елизабет притвори очи в старанието си да превъзмогне странната тръпка, която почувства, когато се притисна леко към него, за да запази равновесие. Тялото му й се стори толкова познато и близко. Сами на дансинга, двамата се държаха здраво един за друг и се въртяха в грациозен вълшебен танц. Всички останали стояха отстрани и ги наблюдаваха, замрели от великолепната гледка на двамата влюбени и техния невероятно красив танц. За всички бе повече от ясно — стройната, фина жена с прекрасни черти бе в плен на невероятно силния, надвесен като хищна птица над нея предводител на бандите по границата и във връзката им прозираше любов, секс, безсрамност и сладка страст.
— Откъде ли познава вдовицата на Хотчейн? — чудеше се възрастната госпожа, прошепвайки въпроса на своята приятелка. И двете не сваляха очи от танцуващата двойка. Седнала в стола си и замряла като каменна статуя, съпругата на свещеника втрещено гледаше дойката. Бе приближила ветрилото твърде близко до устата си, сякаш се стараеше с него да прикрие шока си.
— Нима не сте чули за отвличането! — възмути се с предпазливо висок глас една от дамите наблизо, без да откъсва погледа си от дансинга. — А аз мислех, че цялата граница е научила за това.
— О! — възкликна любопитната дама. — За Бога! Как е възможно да допусне този демон толкова близо до себе си! — в гласа й се четеше истински ужас.
— Нима някога някоя жена е успяла да устои на Рейвънсби? — обясни всезнайката, в чийто поглед се четеше определено възхищение от невероятно красивия и елегантен Джони.
— Не знаех, че умееш да танцуваш така добре — отбеляза Джони, без да обръща внимание на огромното любопитство, предизвикано от скандалното им поведение. — Навярно Хотчейн ти е позволявал някои развлечения. Наистина танцуваш прелестно.
Танците, които бяха модерни по онова време, не бяха от най-лесните и включваха доста сложни елементи.
— Струва ми се, че имаш не само едно ценно качество… — добави Джони с тих глас, близък до шепот.
Елизабет усети как я обливат горещи вълни и едва намери сили да си поеме дъх, за да може да отговори. След като бе успяла да преживее грубостта и неделикатното поведение на баща си като малка, а после и ужасяващата сделка, когато я продадоха за съпруга на Хотчейн, Елизабет си помисли, че сладострастните намеци и атаки на Джони Кари са даже по-лесни за преодоляване.
— Благодаря. Това наистина бе едно от малкото на брой удоволствия, които ми бяха разрешени — вежливо отвърна тя.
Джони си обясни нейния хладен и дори враждебен тон с многобройните любопитни погледи на гостите наоколо. Затова с най-спокоен вид й зададе следващия провокативен въпрос:
— А сега, като вдовица, имаш ли повече развлечения?
В този момент Елизабет най-после разбра защо жените се хвърляха сами, и то с готовност, в прегръдките на Джони Кари. Той обещаваше да ги дари с удоволствия по толкова симпатичен и мил начин.
— Напоследък само работя, милорд. Нямам никакво време за развлечения — каза с внимателен и предпазлив тон тя и се усмихна с учтиво изражение, от което не можеше да се разбере какви точно чувства бушуват в душата й.
— В такъв случай, значи, имате нужда от почивка — отвърна й Джони с не по-малко учтиво изражение, плод на огромния му опит в общуването с жените.
— Боя се, че няма да имам време за това.
— Няма да ви отнеме кой знае колко.
— Да не би да говорим за едно и също нещо, милорд? — попита Елизабет с невинен тон, като изпита удоволствие от това, че успява да запази хладнокръвието си в двубоя с Джони.