Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
Кога за последен път съм докосвал женско тяло? Отдавна, доста отдавна. От допира с гърдите й, даже през дрехите ме удря ток. Значи трябва да съблечем дрехите. Бързам, припрян съм, а жените не обичат точно бързането. Освен другото съм неуверен. Не, че не си спомням как се правеше тази работа, биопрограмата сработва, ама… Моето бързане я развеселява:
— По-спокойно, де… — засмива се тихо в ухото ми. — Няма да ти избягам. — Фигурата пластична, гърдите хубави и стегнати, гласът приятен, макар и шепнещ. Добронамерена е. Вероятно не е грозничка комплексарка. Това е мокър сън. Хубав сън. Ама май не е сън…
— Много си бърз — отново ме подсеща с тих смях момичето.
От кого ли се крием, та и двамата шептим?
— Освен бърз, съм и неуверен. Затова ще ми помогнеш първия път. А при втория ще видиш какъв лъв съм — опитвам се също да избия на шега. — Внимавай с рамката на леглото.
Първият път наистина бързам. Сутиенът й ми върти номера като змиорка, така и не успявам да го разкопчая. Тя пак се смее и с едно докосване решава малкия проблем. Защо просто не е тръгнала без този… реквизит? А основното е, че отначало не успявам да уцеля ритъма. Презареден съм, какво да правя?…
Пластична е. Вероятно танцува добре, лека и нежна за водене. Владее тялото си. Опитва се да напасва движенията си с моите и играта започва да се получава. Ако някой не знае как да направи секса си приятен, да вехне десетина месеца в казармата. Ще му писне от глупости, но боричкането след сушата се получава незабравимо.
… Постепенно успокояваме дишането. За малко. Подлагам ръката си и тя слага глава на нея.
— Как се казваш? — пошепвам любознателно. Както се споменава в доста вицове, след като си спал с едно момиче, редно е да научиш и името му. Някога първо са си казвали имената, после са се опознавали, влюбвали, обяснявали, настоявали… Сега процедурата е доста опростена и съкратена откъм време.
Смее се. Пак се смее. Има хубав смях и обича да го показва.
— Великата непозната.
— Е, щом ти си великата непозната, аз пък съм великият непознат. А онзи, на съседното легло е великият Александър Македонски. Не се ли събрахме много величия на едно място?… А до великия вероятно се гуши още някое женско величие? Някоя Клеопатра?
— Не е Клеопатра, Марги е… — смее се момичето до мен. — Въобще не се прави на велика. — И, вероятно за да ме ядоса, добавя: — Тази нощ Александър може би има по-добро попадение от теб…
— Дали да не направим рокадо, за да установим истината — предлагам й тихо.
— А, да… — и ме ухапва предупредително. Зъбките й са като на катерица.
Постепенно започвам да осъзнавам нещо съществено. Въпреки, че често се смее, е сдържана. Вероятно не е обикновено пате от тия, които се развъждат край войнишките гарнизони за засищане на естествения глад наш насущний за секс. От друга порода е. Вероятно си има приятел. А тази вечер е решила да го удари през просото. За разнообразие. Или приятелят й е направил сечено, а тя иска да си върне по този, доста естествен според жените начин. Може би даже не е грозничка? „Благодаря ти Господи за благодатта, с която ме възнагради…“ — бързам да уредя сметките си и с Всевишния. Току виж и друг път ми пуснал нещо през прозореца. После изръмжавам в ухото й.
— Това пък какво е?
— Нали ти обещах втория път да бъда като лъв — подсещам я. Тя пак се смее, но ме позахапва:
— Ти и първият път беше като лъв. Демонстрира сила и свърши доста набързо. Сега опитай да бъдеш като някакво друго, по-лениво и по-нежно животинче… — Умна е. Успя да ми каже каквото трябва с дозирано и меко чувство за хумор. Малко по-твърд тон и току виж, вместо запомняща се тръпка, се получи засечка, за която няма да ми се иска да си спомням…
При втория опит няма бързане. Даже показвам някакви хватки. Една какичка, едно време ме поотвори на някои хитрини, които жените приемат с удоволствие. По едно време изпускам едни поизтъркани от употреба думи, които би трябвало да я накарат да се засмее иронично. Но тя, кой знае защо ми отговаря „И аз…“ Не само разтоварвам по приятен начин. Усещам аурата й, тя ме вълнува. Иска ми се да й кажа още някои думи, но се опасявам, че ще преиграя. И ще чуя нещо от рода: „О, я стига! Работи там и не се отвличай…“ Но даже мълчейки, усещам — получава се.
… Последен, вдъхновен пирует, при който и на двама ни не достига въздух. Нещо си избърборваме и пухтим като парни локомотиви. Опитвам се да измисля някакви много умни и много нежни думи, но докато мисля — заспивам. В просъница усещам целувка по очите.