Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
Устърови са бързи в моменти на опасност. След като единият изход бе препречен, светкавично взех да търся друг. Юрнах се през вратата, юрнах се и през вестибюла и все така на юруш се добрах до временно убежище в лицето на отсрещната стая.
16
Стаята, в която се озовах, беше жизнерадостна и приветлива, за разлика от Бъртрам Устър. Имаше вид на леговище на особа, интересуваща се от спортове и игри, поради което реших, че е щабквартирата на яката съученичка на Мадлин Басет. На стената над камината бе окачено весло, на самата полица имаше ракета за скуош, а по стените висяха огромен брой снимки, които, макар и с бегъл поглед, идентифицирах като отбори по тенис и хокей.
В момента беглият поглед бе единственото, което успях да си позволя, защото първото нещо, на което се спря окото ми при влизането, бе френски прозорец, който добре щеше да ми свърши работа. Втурнах се към него като пеш турист, устремен към селската кръчма две минути преди затварянето й. Прозорецът гледаше към буйна градина встрани от къщата и предлагаше възхитителен път за избавление на човек, чиято единствена цел в живота е да се отдалечи възможно най-бързо от величествено имение в Уимбълдън и кракът му вече никога да не стъпи в това проклето място.
Когато казвам, че прозорецът предлагаше възхитителен път за избавление, би трябвало да бъда по-точен и да обясня, че би го предложил, ако от външната му страна в непосредствена близост не стоеше облегнат на лопата нисък набит градинар в кадифени панталони и жълто-червена шапка, предполагаща, вероятно погрешно, че е член на Марлибонския крикет клуб. Ризата му беше кафява, ботушите — черни, лицето — вишнево, а бакенбардите — посребрени.
В състояние съм да изложа колорита му с такива подробности, поради продължителното време, което прекарах прикован към пода във внимателно изучаване на тоя роб на труда. Колкото по-внимателно го разглеждах, толкова по-малко ми допадаше. Чувствата, преизпълнили ме, докато наблюдавах как прислужничката на Листвениците се кефи с цигарата, възкръснаха в душата ми и аз искрено възжелах градинарят на богоугодното имение да усети резултатите от взривяването на кило и половина динамит под дебелото дъно на панталоните му.
Най-сетне гледката стана непоносима и аз се замятах из стаята като уловено в клетка дете на дивата природа, с тази разлика, че детето на дивата природа едва ли би се блъснало и със сетни сили удържало от преобръщане масичка със сребърна купа, топка за голф в стъклена кутия и огромна снимка в рамка, както направих аз. Успях да уловя снимката във въздуха благодарение на неподозирани жонгльорски способности и така предотвратих трясък, който би накарал всички обитатели на къщата да дотърчат на местопроизшествието. А когато я улових, открих, че е запечатала образа на Мадлин Басет.
Образът беше анфас. Гледаше от снимката с големи тъжни очи като плочи, а на устните й сякаш трепкаше странен, укорителен зов. Докато зяпах тъжните очи и впивах прям поглед в трептящите устни, в главата ми нещо изщрака като пружина. Осени ме вдъхновение.
Последвалите събития щяха да докажат, че моята идея, подобно на Коковите, беше от онези, които в конкретния момент ти се струват страхотни. Но така или иначе, тогава бях убеден, че ако задигна снимката и я завра под носа на Гъси със заклинанието да я изпие с поглед, пък нека съвестта бъде негов съдник, всичко ще свърши добре. В душата му щеше да пропълзи разкаяние, доброто в него щеше да навири опашка и цялата стара любов и привързаност щяха да нахлуят обратно. Убеден съм, че подобни неща стават доста често. Изпечени крадци, мярнали снимки на майките си, начаса захвърлят оръдията на труда и започват нов живот, а същото вероятно се отнася и за разбойниците, мошениците и хора, неплатили данъка на кучето си.
Не виждах причина да допусна, че Гъси ще е по-различен от тях.
Точно в този момент обаче чух звук на прахосмукачка, тътрена през вестибюла, и разбрах, че прислужницата се запътва към стаята.
Ако има нещо, което да ви кара по-осезаемо да се чувствате елен на мушка от присъствието ви в стая, където не ви е мястото, и чуете прислужници да се задават да я чистят, то аз не знам кое е то. Ако опишем Бъртрам Устър в онзи момент като халосан с мокър парцал, няма да излъжем. Рипнах към прозореца. Градинарят още стоеше там. Рипнах назад и замалко отново да прекатуря масичката. Най-сетне включих бързата мисъл и рипнах встрани. Очите ми се спряха на масивен диван в ъгъла на стаята. Не бих могъл да мечтая за по-надеждно укритие. Намерих се зад него почти две секунди преди крайния срок.