Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
— Спрете! Спрете!
Лицето на Алесандро стана бяло като ризата му, той нервно погледна към чичо си, който пристъпи между нас.
— Приключен ли е въпросът, Алесандро?
Той сви рамене.
— Мастър Шалот?
— Както кажеш.
Обърнах се — никога вече няма да го направя! Глупавият стар Шалот наперен както винаги!
— Роджър! — изкрещя господарят ми.
Отскочих вляво и рапирата на Алесандро изсвистя над рамото ми. Спуснах се напред, хванах го за колана и по стар английски обичай го проснах на земята. После станах и се отдръпнах. С широко разтворени очи Алесандро ме наблюдаваше уплашено. Рапирата беше паднала от ръката му и той стискаше само камата. Погледнах назад. Никой не смееше да се намеси. По правилата на дуела, можех и трябваше да го убия там и тогава. Бавно отстъпих назад, прибрах сабята и камата си, захапах палеца си и плюх към него.
— Както каза чичо ти, приключихме.
Изчаках докато Родриго и Джовани отидоха да помогнат на падналия ми противник, после се обърнах и тръгнах към къщата, наперен като врабче, кацнало върху купчина фъшкии.
— Браво, Роджър! — Бенджамин се приближи до мен.
— И на теб, господарю! — отвърнах. — Страхливият негодник щеше да ме убие!
— Тогава аз щях да убия него!
Загледах се в дългото му печално лице. Щеше да го направи. „Не съди за книгата по корицата“ казват хората и това правило се отнасяше до мастър Даунби, един от най-добрите фехтовачи в Англия. Една вечер се срещнахме на студения морски бряг и се сбихме за жена, чието сърце беше черно като ада, но тази история ще оставя за по-късно. Но тогава, във вила Албрици, той спаси живота ми. Мария забързано се приближи до нас и ме повика с жест. Когато спрях, вместо да зашепне на ухото ми, тя ме целуна по бузата, изчерви се и избяга.
— Мастър Шалот!
Лорд Родриго се приближи.
— Благодаря ти — прошепна той и показа към моравата отзад. — Благодаря — повтори той, без всякаква надменност. — Можеше да убиеш два пъти племенника ми и тъй като го пощади във втория случай, ти вече си член на моята фамилия. Позволи ми да те възнаградя.
Познавате стария Шалот. Да му кажеш „награда“ е все едно да покажеш морков на гладно магаре. Въпреки това аз се опитах да се държа като сдържан и самоуверен герой, докато го следвах към трапезарията. И други от семейството се присъединиха към нас. Беатриче стоеше надалеч. Тя също изглеждаше променена — гледаше ме с леко наклонена глава, блестящите й очи ми се усмихваха, а върхът на розовото й езиче бавно се плъзгаше по сочните устни. Пищната й гръд се издигаше учестено — явно беше от онези хора, които се възбуждат при вида на кръв, стига да не е тяхната. Същата беше и лейди Бианка. Тя се приближи, докосна ме леко по ръката и минавайки покрай мен уж случайно погали предницата на панталоните ми.
(Божичко, какво семейство! По-лошо от Болейн!)
Енрико ми стисна ръка с присвити очи.
— Добър си с меча, мастър Шалот. Майсторски удряш, особено ми хареса движението на китката. Трябва да го запомня.
Бенджамин го изгледа любопитно, но после лорд Родриго се върна с гарафа вино и поднос с чаша. Сложи ги на масата, после взе златна чаша, инкрустирана със скъпоценни камъни, напълни я до половината и ми я подаде.
— Мастър Шалот, това е вино от вила „Матилда“, римляните са го наричали фалернско — той ми се усмихна с благодарност. — Виното е твое, чашата също.
(Не, не я получих. Наложи се да напуснем Флоренция набързо. По-късно писах на онзи зъл негодник, Господарят на Осмината, да ми я прати. Мръсникът ми отвърна, че била на полицата му и чакала да ида да си я взема! Гаден подлец!)
Поблагодарих на Родриго, вдигнах наздравица към компанията и изпих топлото ухаещо вино. То изплакна устата ми, успокои гърлото и подпали слабините ми, които бих предоставил на всяка присъстваща жена, ако не ни бяха прекъснали по необичаен начин. Родриго наливаше на другите от виното, чуваше се обичайното бърборене и потупване по гърбовете. Аз изпълнявах ролята на скромния герой. Тогава, въпреки че навън беше ден, малка сова влетя през отворения прозорец, обиколи стаята и падна мъртва на пода. Лейди Бианка изпусна чашата си и изпищя. Беатриче едва не припадна и трябваше да й помогнат, за да стигне до стола, а мъжете пребледняха и не сваляха поглед от купчината пера на пода.
Господарят ми се приближи до нея, коленичи и започна да я оглежда.
— Какво означава това?
— Совата е предвестник на смъртта! — прошепна Родриго. — За да се случи това… — Той се обърна към пребледнелия Джовани. — Изгори я!
Наемникът само поклати глава, затова аз взех още топлото телце и тръгнах към вратата. Всички отстъпваха от пътя ми, сякаш бях чумав. Излязох в градината и сложих трупчето на бунището. Когато се обърнах, видях малката Мария да се взира с бледо лице и кръгли очи в мъртвата птица.