Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
— Аз съм Сянката на Аспасия — обяви непознатият. Той изтри кръвта от меча, използвайки наметалото на поваления войн. — А този е от Онези, които чакат.
Сянката на Аспасия се наведе, бръкна под наметалото на убития и извади малък предмет, окачен на шията му. Носферату го бе виждал и друг път — Ка-огърлица във формата на две вдигнати за молитва ръце. Сянката на Аспасия я прибра в джоба си и извади стъкленица, пълна с нещо като черен пясък. Измъкна тапата, после изсипа черния прах върху трупа. Почти веднага плътта на убития започна да се разяжда и да изчезва, сякаш ситният пясък я поглъщаше. След десетина секунди на улицата останаха само купчина смачкани дрехи.
Сянката на Аспасия се изправи.
— Ти си Носферату.
Не беше въпрос и Носферату реши да не отговаря. Сянката на Аспасия прибра меча.
— Последвай ме. — Без да си дава труд да поглежда през рамо, той пое надолу по уличката. Носферату се наведе да прибере камата на убития и тръгна след него.
Малко по-нататък, в подножието на Акропола, Сянката на Аспасия сви между две статуи точно под онази част на хълма, където се намираше Партенонът. Започнаха да се спускат по изтъркани каменни стъпала. Спряха пред една дървена врата, която затваряше тунела. Сянката на Аспасия направи нещо, което Носферату не успя да види, и вратата се отвори.
Веднага щом прекрачиха прага, вратата се затръшна зад тях. Носферату виждаше добре в мрака и потръпна, когато Сянката на Аспасия запали фенер. Засенчи очи и го последва в тунела, прокопан под Акропола.
— Този тунел е бил изкопан още от първите хора, живели по тези места — обясни Сянката на Аспасия. — Вероятно на хълма е имало крепост и това е бил пътят им за бягство или може би оттук са се снабдявали с вода. Сигурно доста поколения са работили в този тунел, докато го завършат, като се има предвид колко примитивни са били сечивата им. Хората са странни същества. Животът им е безсмислен като на животните. Но понякога правят невероятни неща. Много странно…
Свиха зад ъгъла и се озоваха в помещение, в което имаше маса, няколко стола и легло. Сянката на Аспасия постави фенера на масата.
— Пречи ли ти? — попита той Носферату.
— Да.
Сянката на Аспасия не си даде труд да изгаси фенера. Седна на един стол, облегна се назад и вдигна крака на масата. Носферату се настани срещу него, положил ръка на дръжката на скрития под наметалото му нож. С другата ръка си засенчваше очите.
— Трябваше да те убия заради онова, което направи на Изида и Озирис — заяви Сянката на Аспасия. — Ако бях верен на онзи, чиято личност дълго време носех в себе си. Тъкмо Аспасия остави Изида и Озирис като свои заместници да се разпореждат в Египет. — Сянката на Аспасия въздъхна. — Но оттогава се случиха толкова много неща. Нямаш представа от колко години крача по тази планета. Предполагам, че си прекарал голяма част от това време в саркофага си. Прераждал съм се много, много пъти. Натрупал съм огромен опит, сменял съм безброй тела.
Носферату мълчеше, все още стиснал ножа.
— Няколко пъти при различни обстоятелства съм се срещал с Изида, Озирис и останалите. Отнасяха се презрително към мен, защото бях само Сянка в човешки облик. Не изпитах мъка, когато научих за смъртта на Изида и Озирис.
— А къде отидоха останалите? — попита Носферату.
— Защо искаш да знаеш? — Сянката на Аспасия не изчака отговора му. — Къде е твоята любима? Некхбет, онази, която отвлече със себе си от Пътищата на Росту?
Носферату не отговори. Известно време Сянката на Аспасия го разглеждаше мълчаливо.
— Тя спи, нали? — попита накрая. — Иначе щеше да си заедно с нея. А ти търсиш нещо. Кръв. Аирлианска кръв за нея, нали?
Едва сега Носферату си даде сметка, че съществото срещу него има далеч по-голям опит с делата на аирлианците. Нищо чудно, след като Сянката на Аспасия бе наследил паметта на своя предшественик.
— А по-вероятно е да търсиш Граала — продължи Сянката. — Не го ли търсим всички? — Той въздъхна. — Но ключът към Залата на познанието, където е Граалът, е скрит от Наблюдателите. Дори аз не зная къде е сега. Всъщност, наложи се да не се поддавам на това изкушение — използването на Граала ще предизвика пробуждането на Артад и Аспасия. А това ми е абсолютно забранено.
Носферату продължаваше да мълчи. Стори му се, че Сянката на Аспасия е уморен от тази безкрайна игра. И не само уморен — явно се чувстваше самотен и Носферату можеше да го разбере.
— Знаеш ли, срещнах Вампир, твоя кръвен брат — заговори отново Сянката на Аспасия. Изглеждаше разочарован от мълчанието на Носферату. — За разлика от теб той поне си търси развлечения. Имаше свое царство на един остров на юг от тук. Беше набрал доста сила и се ползваше със страховита репутация. Боях се, че ще се наложи да се намеся, но вместо мен се намесиха природните стихии.