Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Щом искаш. Защо?
— Дай да раздрънкаме касата!
— Начаса, мадам! Миличка, чудех се колко ли време ще ти трябва да се решиш да осветиш новата си къща.
Черджето не ми се видя много чисто, пък и не беше от най-големите, но не ми пукаше от такива дреболии — нали голите дъски нямаше да ми жулят гърба. Докато Брайни го внасяше и разстилаше на пода, аз се измъкнах и от последните си дрехи.
— Ей! Остави си чорапите! — викна ми той.
— Слушам, сър. Веднага, гус’ине. Няма ли първо да черпиш идно, сладур? — опиянена от възбуда си поех въздух и се пльоснах по гръб. — Как съ къзваш, гус’ине? — рекох пресипнало. — Мойто име е Тита; аз съм плодовита.
— Бас ловя, че си — Брайни се измъкна от дрехите си, закачи сакото си на една кука зад вратата на банята и легна отгоре ми. Посегнах да го погаля. Той ме спря и започна да ме целува.
Почти веднага излетях, после ракетите хвръкнаха, разкрещях се и едва не изгубих съзнание, когато го усетих, че свършва. След това припаднах.
След две недели мензисът ми не дойде. Следващия февруари (1907 г.) се роди Джордж Едуард.
Следващите десет години бяха пълна идилия.
Животът ни може и да е изглеждал скучен и еднообразен на някого, защото ние просто си живеехме спокойно в един спокоен квартал и си гледахме децата… и котките, и морските свинчета, и зайците, и змиите, и златните рибки…
И през цялото време коремът на Морийн ту се издуваше, ту спадаше като кръглия корем на Луната: 1907 г. — Джордж, 1909 — Мари, 1912 — Удроу, 1914 — Ричард, 1916 — Етел… с която по никой начин не се приключва, но стигаме до Войната, която промени Света.
Но преди това се случи какво ли не и някои неща трябва да ги спомена. Преместихме се от църквата, в която ходехме, докато бяхме наематели на „Скрудж“, скоро след като се преместихме в новия квартал. Всъщност ние сменяхме църквите с все по-качествени също като къщите. На върха на пирамидата беше Епископалната църква.
Ние ходехме в една средна църква, която избрахме до голяма степен заради това, че беше наблизо. Всъщност можехме да се преместим в някоя по-преуспяла на булеварда, след като се бяхме преместили в по-преуспял квартал… но това го направихме по-късно, когато Морийн ужким я изнасилиха.
Моя собствена тъпа грешка. От памтивека изнасилването е любимият спорт на сума ти мъже, когато след това може да им се размине и всяка жена между шест и деветдесетгодишна възраст е изложена на риск навсякъде и по всяко време… освен ако не знае как да го избегне и никога не рискува — което си е кажи-речи невъзможно.
Като си помисля пак — по-добре да забравим това 6–90; има откачалки, които биха изнасилили всичко женско, което им падне, независимо от възрастта. Изнасилването не е сношение; то е убийствено агресивен акт.
Като си помисля още веднъж, онова, което ми се случи, не беше дори изнасилване наужким. Знаех, че да се затворя сам-самичка с някакъв си проповедник някъде далеч не е най-умното нещо и все пак бях направила точно това, въпреки че знаех какво ще се случи. Когато бях на четиринайсет години, преподобният Тимбърли беше успял да ми намекне, че може да ме научи на сума ти неща за живота и любовта… като ме бе потупал бащински (!) по дупето. Бях се оплакала на баща си, без да споменавам имена и съветът на татко ми помогна да го спра.
Случи се месец и половина след като се преместихме в новата къща; бях бременна и хормонът ме беше треснал яко: Брайън бе заминал.
В три часа същия следобед изкъпана, наконтена и без гащи почуках на вратата на кабинета на преподобния доктор Езекил, „Библейското дрънкало“.
С преподобния доктор мълчаливо и ненабиващо се на очи се заглеждахме, още откакто се беше възкачил на амвона преди три години. Не че толкова си падах по него, но плътният му органов глас и чистата му мъжка миризма ми въздействаха. Лоша работа — нито имаше лош дъх, нито му миришеха краката, нито нещо такова, което да ме отблъсне, физически изобщо нямаше за какво да му придирям — хубави зъби, сладък дъх и се къпеше редовно с шампоан.
Извинението ми да посетя кабинета му беше, че имам нужда да поговоря с него, защото съм председателка на женския помощен комитет за предстоящата дандания — не помня вече за какво беше. Но протестантските църкви през XX век вечно се подготвяха за поредната дандания. Да бе, спомних си — градско честване. Били Съндей? Май той беше — играч на топка и превъзпитан пияница, който бе открил Исус, ама яката го бе открил.
Доктор Зеки ме пусна да вляза. Спогледахме се и се разбрахме — нямаше нужда да казваме нищо. Той ме прегърна; аз вдигнах лице. Той долепи устни до моите — устата ми се отвори, а очите ми се затвориха. Само някакви си секунди след като ми беше отворил вратата, вече ме беше проснал върху бюрото, беше ми запретнал полите и се опитваше да проникне в мене.