Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Брайън, какво става? Не ме нервирай, моля те.
— Не те нервирам, Мо. Ако тази къща ти харесва… това е моят дълго отлаган сватбен подарък от младоженеца за булката. Ако не ти харесва, ще я продам.
Наруших едно от правилата си: позволих му да ме види как плача.
VIII.
Морски бряг „Бохемия“
Брайън ме прегърна, потупа ме по гърба и рече:
— Хайде, стига си циврила. Не мога да трая женски сълзи. От тях се надървям.
Спрях да плача и се сгуших в него. И се облещих.
— Леле-мале! Специална неделна екстра!
Брайън твърдеше, че единственият ефект, който му оказвала църквата, бил, че страстите му кипвали, защото никога не слушал проповедта — все се сещал за майка Ева, която според него била рижава.
Нямаше защо да му казвам, че и на мене църквата ми действа по същия начин.
— Ей, ей, госпожо! Не искаш ли първо да разгледаш къщата?
— Нищо не ти предлагам, Брайни! Тук не бих се осмелила. Някой може да влезе!
— Никой няма да влезе. Не забеляза ли, че пуснах резето на външната врата? Морийн… според мене ти изобщо не повярва, че ти подарявам тази къща.
Поех си дълбоко въздух, задържах го, после бавно го изпуснах.
— Ако ми кажеш, че слънцето изгрява от запад, ще ти повярвам. Но мога да не разбера. И точно сега не разбирам.
— Нека ти обясня. Всъщност наистина не мога да ти подаря тази къща, защото вече е твоя — ти си я платила. Но по закон все още аз се водя собственик. Някой ден идната седмица ще оправим и това — къщата ще мине в твое владение. В този щат омъжените жени имат право по закон да притежават имот на свое име, щом по документи се водиш омъжена и аз го потвърдя… А що се отнася до това, точно как си я платила…
Платила я бях по гръб — така си беше, с „дрънкане на касата“. Брайън беше предплатил къщата с пари, спестени по време на войниклъка, плюс пари от втора ипотека, които му бяха дали родителите му. Така се бе оформила доста значителна сума. Когато купил къщата, в нея живеели наематели; Брайън ги задържал и инвестирал наемите в изплащане на ипотеките.
Премията от „Хауард“ за Нанси беше изчистила онази твърде скъпа втора ипотека. Раждането на Карол бе върнало парите на родителите на Брайън. Парите от Фондацията за Брайън младши бяха позволили на Брайън старши да смъкне първата ипотека до такава степен, че доходът от наема да може да изплати имота през май 1906 г. — само шест години и половина, след като бе изградил онази огромна пирамида от дългове.
Брайни е хазартен играч. Така му и казах.
— Не съм — отговори ми той, — тъй като залагах на тебе, миличка. И ти раждаше. Като по часовник. О, Брайън младши дойде малко по-късно, отколкото очаквах, но планът беше донякъде гъвкав. Макар и да настоявах за привилегията да изплатя първата ипотека предварително, всъщност можех да я изплащам чак до 1 юни 1910 г. Но ти се представи като истинска шампионка, каквато всъщност си.
Преди година бе обсъдил проектопрограмата си с наемателите. Бяха се договорили за дата, на която се бяха изнесли най-приятелски.
— Сега къщата е твоя, мила. Този път не съм продължил договора ни за наем — Хенеси О’Скрудж знае, че се изнасяме. Още утре можем да се преместим тук — ако къщата ти харесва. Или да я продадем?
— Хич не споменавай да си продаваме къщата! Брайни, ако това наистина е твоят сватбен подарък за мене, то най-накрая и аз ще мога да ти поднеса своя булчински подарък. Твоето котенце.
Той се ухили.
— Искаш да кажеш нашето котенце. Да, разбрах те.
Досега така и не си бяхме взели коте, защото и от двете страни на малката ни къща живееха кучета.
Брайън ме разведе из къщата. Беше прекрасна: на горния етаж — голяма баня и една по-малка; на долния — малка в съседство със слугинската стая; четири спални и веранда, на която може да се спи; всекидневна, салон, истинска трапезария с вграден шкаф за посудата; газова печка в салона, която можеше да се превръща и в камина с дърва; прекрасна голяма кухня; парадно стълбище отпред и удобно задно стълбище, което излизаше от кухнята, изобщо — всичко, ама всичко, което би желало едно семейство с деца, включително и ограден заден двор само за деца и домашни любимци… и за крокет, и за пикници, и за зеленчукова градина, и за купчина с пясък. Пак се разплаках.
— Престани де — сгълча ме Брайън. — Това тук е голямата спалня. Освен ако не предпочиташ друга стая.
Беше прекрасна, голяма, просторна стая, пред която беше и верандата за спане. Къщата беше празна и доста чиста, но тук-там предишните обитатели бяха зарязали разни неща.
— Брайни, там вън, на верандата, има някакво чердже. Би ли го внесъл вътре, моля те?