Нож от блянове

Лелейн нацупи устни и очите й се забиха в Сюан като шила.

— Тъй ли? Я виж ти. А ти наистина трябва да си носиш шарфа, Шериам. Ти си Пазителката. Ще се поразходиш ли с мен, Сюан? От давна не сме си говорили насаме.

Дръпна с една ръка платнището на входа и отмести пронизващия си поглед към другите Сестри. Шериам се изчерви така, както можеше да го направи само една червенокоса — възхитително, изрови от кесията си тесния син шарф и го заметна на раменете си, но Миреле и Карлиня срещнаха невъзмутимо погледа на Лелейн. Морврин вече бе започнала да потупва замислено с пръст кръглата си брадичка, все едно че не забелязваше другите. Като нищо можеше и да е така, с нея това се случваше често.

Дали заповедта на Егвийн им беше влязла в главите? Сюан нямаше възможност дори да ги изгледа твърдо, докато поставяше каната на масата. Предложение от Сестра с ранга на Лелейн, Заседателка или не, бе заповед за Сестра с ранга на Сюан. Тя сбра наметалото и полите си и тръгна навън, като измърмори благодарност на Лелейн, че и задържа платнището. Светлина, дано само глупачките да се вслушаха в думите й.

Отвън вече стояха четирима Стражници, но един от тях беше Бу-рин на Лелейн, меденокож длъгнест доманец, загърнат в наметалото на Стражник, от който повечето от него като че ли не беше на мястото си, а Ейвар бе сменен от друг на Миреле, Нюел Дроманд, висок пле-щест мъж с иллианска брада, от която горната му устна оставаше оголена. Стоеше толкова неподвижно, че можеше да го вземеш за статуя, ако не бяха струйките пара пред ноздрите му. Аринвар се покло-ни на Лелейн учтиво, макар и формално. Нюел и Джори продължаваха да се оглеждат нащрек. Както и Бурин, впрочем.

Възелът, с който беше завързала Нощянка, й отне толкова време с развързването, колкото и с връзването, но Лелейн изчака търпеливо, докато Сюан се изправи с юздите в ръце, а после бавно тръгна по дървената пътека покрай тъмните шатри. Лунни сенки скриваха лицето й. Не прегърна Силата, тъй че и Сюан не можеше да го направи. Само закрачи до нея и поведе кобилата. Редно беше Заседателката да започне и не само защото беше Заседателка. Сюан едва надви подтика си да наведе врат и с това да се лиши от трите пръста повече над другата. Вече много рядко си спомняше за времето, когато беше Амир-лин. Отново я бяха приели в редовете на Айез Седай, а част от това да си Айез Седай означаваше инстинктивно да се наместваш в нишата си между Сестрите. Проклетият кон пъхаше муцуната си в ръката й, все едно се мислеше за домашно галениче, и тя премести юздите в другата си ръка, за отрие пръстите си в наметалото. Проклето лигаво животно. Лелейн я погледна косо и тя усети как бузите й се изчервиха. Инстинкт.

— Странни приятелки си имаш, Сюан. Убедена съм, че някои са били склонни да те отпратят, когато се появи в Салидар. Шериам, доколкото си спомням, смяташе, че фактът, че сега стои по-високо от тебе, ще направи отношенията неловки. Това бе главната причина и аз да те отбягвам. За да избегна неловкостта.