Нож от блянове

Те я зяпнаха, стъписани и онемели. Всъщност и самата тя беше спорила с Егвийн по въпроса, ала без полза. Беше си заповед, дадена най-официално от самата Амирлин.

— Това, което казваш, е нелогично — най-сетне отрони Карлиня. Тонът й все още беше хладен, лицето й — невъзмутимо, но ръцете й ненужно оглаждаха извезаните й бели поли. — Ако пленим Елайда, ще я съдим и най-вероятно ще я усмирим. — Ако. Съмненията и страховете им още не се бяха уталожили. — Щом тя държи Егвийн, със сигурност ще направи същото. Не ми трябва Беонин да ми казва какво гласи законът в това отношение.

— Трябва да я спасим, каквото и да иска самата тя! — Тонът на Шериам бе толкова разпален, колкото на Карлиня беше леден, зелените й очи святкаха. Ръцете й се бяха свили в юмруци. — Тя не може да осъзнае опасността, в която е изпаднала. Сигурно е в шок. Не ти ли подсказа поне къде може да я държат?

— Не се опитвай да криеш нещо от нас, Сюан — каза твърдо Миреле. Очите й бяха пламнали и тя дръпна по-силно копринения пояс, за по-убедително. — Защо трябва да крие къде я държат?

— От страх от това, което предлагате с Шериам. — На третата сплъстица Сюан се предаде и хвърли гребена на масата. Не можеше да стои така и да се реши, и да очаква да й обърнат внимание. По-добре да си чорлава. — Пазят я, Миреле. Сестри. И няма да я предадат лесно. Ако се опитаме да я освободим, Айез Седай ще умрат от ръцете на Айез Седай, като ято сребруши в тръстиките. Веднъж се е случвал, но не бива да се случва повече, иначе ще загине цялата надежда Кула-та да се обедини мирно. Не можем да позволим да се случи отново. Тъй че спасяване няма да има. Колкото до това защо Елайда е решила да не я съди, не мога да кажа.

Егвийн беше много неясна в това, сякаш и самата тя не разбираше. Но беше съвсем ясна за фактите и нямаше да го каже, ако не беше съвсем сигурна.

— Мирно — измърмори Шериам и седна. Само една дума, но пропита с цял свят горчивина. — Имало ли е изобщо възможност за това, от самото начало? Елайда е отменила Синята Аджа! Каква възможност за мир има тук?

— Елайда не може просто така да премахне Аджа — промърмори Морврин, все едно че това нямаше нищо общо с обсъждания въпрос, и потупа Шериам по рамото, но огненокосата жена се навъси и отблъсна пълничката й ръка.

— Винаги има възможност — каза Карлиня. — Пристаните са блокирани, което усилва позицията ни. Преговарящите се срещат всяка сутрин… — Замълча, огледа ги притеснено, наля си чай и изпи половината чаша, без да добави мед.

Блокирането на пристаните само по себе си едва ли щеше да сложи край на преговорите, не че бяха стигнали до някакъв успех в тях. А и Елайда щеше ли да ги продължи, след като държеше Егвийн в ръцете си?

— Не разбирам защо Елайда няма да съди Егвийн — каза Морврин. — След като присъдата би била сигурна и неоспорима. Но фактът, че е пленничка, си остава. — Не прояви нито разгорещеността на Шериам или Миреле, нито хладината на Карлиня. Просто изтъкваше фактите, макар и леко присвила устни. — Щом няма да я съдят, значи несъмнено се кани да я прекърши. Егвийн се оказа по-силна, отколкото я взех отначало, но никоя не е толкова силна, че да устои на Бялата кула, когато реши да я прекърши. Трябва да обсъдим последствията, ако не успеем да я измъкнем.