Нож от блянове

Мършав сив котарак взе да се търка в глезените й. Котки имаше из целия лагер. Появяваха се навсякъде, където се струпат Айез Се-дай, кротки като домашни животинчета, колкото и да са били подиве-ли преди. След малко, като разбра, че няма да се наведе да го почеше зад ушите, котаракът се отдалечи, бавно и царствено, да потърси ня-кой, който ще му обърне внимание. А имаше много кандидати. Само допреди малко пред очите й се мяркаха единствено грубо облечени ратаи и колари, но ето че лагерът живваше. Групички облечени в бяло новачки, тъй наречените „семейства“, притичваха по дървените пътеки да стигнат за класовете си, провеждани във всяка по-голяма шатра, която можеше да ги побере, или даже на открито. Бързащите покрай нея спираха детското си бърборене и я удостояваха със съвършени прикляквания в реверанс. Гледката така и не преставаше да я удивлява. Или ядосва. Немалко от тези „деца“ си бяха жени на средна възраст — че и по-стари, поне с по няколко бели косъма в косата, а някои бяха баби! — но и те се огъваха пред древните порядки като всяко момиче, което бе виждала да идва в Кулата. И толкова много! Като че ли безкраен порой се изливаше по улиците. Колко ли беше изгубила Кулата в съсредоточаването си да прибира момичета, родени с искрата или вече сами добрали се до ръба на преливането, оставяйки всички други сами да намерят пътя си към Кулата когато решат или могат? Колко бе изгубила с настояването, че никое момиче над осемнадесет няма да се огъне за дисциплината? Самата тя не обичаше промяната — законът и обичаят властваха над живота на Айез Седай, бяха като твърда скална опора — а някои промени като тези „семейства“ при новачките изглеждаха твърде радикални, за да продължат, но Кулата колко ли беше загубила? Сестри също се плъзгаха по дървените пасажи, обикновено по двойки или дори по тройки, обикновено със Страж-ниците им след тях. Потокът новачки се раздвояваше пред тях на вълни от приклякания, вълни нащърбени заради зяпналите погледи към Сестрите, които се преструваха, че не забелязват. Твърде малко Сестри не бяха обкръжени от сиянието на Силата. Беонин едва се сдържа да не цъкне с език от раздразнение. Новачките знаеха за смъртта на Аная и Кайрен — не беше мислено да се скрият погребалните кла-ди, — но ако им се кажеше как са загинали двете Сестри, това само щеше да ги изплаши. И най-новите обаче, прибавени в книгата на новачките в Муранди, вече достатъчно дълго бяха носили бялото, за да знаят, че разхождането на Сестри, изпълнени със сайдар, е необичай-но. Рано или късно това само по себе си щеше да ги изплаши, и то ненужно. Убиецът едва ли щеше да нанесе удар публично, при десет-ките Сестри наоколо.