Нож от блянове

— Вярна съм ти като Заседателка на моята Аджа, но Егвийн ал-Вийр е Амирлинският трон.

— Така е. — Изражението й си остана невъзмутимо, доколкото можа — да види Сюан. — Говорила ти е в съня? Кажи ми какво знаеш за положението й, Сюан. — Сюан се озърна през рамо към плещестия Стражник, който ги бе последвал. — Не се притеснявай от него. Не съм пазила тайни от Бурин от двайсет години.

— В съня ми — съгласи се Сюан. Определено нямаше намерение да признава, че това бе само за да я призове в Салидар в Тел-айеран-риод. Не трябваше да притежава онзи пръстен. Съветът щеше дай го отнеме, ако научеха за него. Спокойно — поне външно — тя повтори каквото беше казала на Миреле и останалите, и малко повече. Но не всичко. Не и това, че със сигурност има предателство. И че то трябва да е дошло от самия Съвет — никой друг не знаеше за плана да се блокират пристаните, освен замесените жени — макар че виновниците не можеха да са знаели, че предават Егвийн. Само че помагат на Елайда, което само по себе си беше загадка. Защо която и да било от тях ще иска да помага на Елайда? От самото начало имаше приказки за тайни после-дователки на Елайда, но самата тя отдавна беше отхвърлила това опасение. Повече от сигурно всяка Синя желаеше трескаво Елайда да бъде свалена, но докато не узнаеше коя е виновницата, никоя Заседателка, дори и Синя, нямаше да научи всичко. — Свикала е заседание на Съвета за утре… не, тази нощ ще е. Сега, когато удари последния — довърши тя. — Вътре в Кулата. В заседателната зала на Кулата.

Лелейн се изсмя толкова силно, че се наложи да изтрие сълза от окото си.

— О, това е страхотно. Съветът заседава точно под носа на Елайда, гледай ти. Почти ми се ще да й го съобщя, само за да мога да й видя физиономията. — Също толкова рязко изведнъж отново стана сериозна. Лелейн винаги беше готова за смях, когато пожелаеше, но в сърцевината си винаги беше сериозна. — Значи Егвийн смята, че Аджите може би са се обърнали една срещу друга. Едва ли е възможно. Все пак струва си следващия път да се понадникне в Тел-айеран-риод. Може би някоя ще успее да види какво става из покоите на Аджите, вместо да се съсредоточаваме върху кабинета на Елайда.

Сюан едва се сдържа да не трепне. Самата тя се канеше да поразтърси из Тел-айеран-риод. Всеки път щом отидеше в Кулата в Света на сънищата, беше различна жена, в различна рокля, при всеки завой, но трябваше да е още по-предпазлива от обичайното.

— Отказът да я спасяваме е разбираем, предполагам, дори похвален — никоя не желае да загинат още Сестри — но е много рискован — продължи Лелейн. — Значи никакъв съд, и дори никакъв бой с пръчки? Какво ли може да цели Елайда? Възможно ли е да си мисли да я направи отново Посветена? Не ми изглежда вероятно. — Но кимна, сякаш го обмисляше.