Нож от блянове

Глава 2

Докосването на Тъмния

Беонин се събуди призори — лъчите на утрото едва се процеждаха през затвореното платнище. Навиците са хубаво нещо, стига да са правилни навици. Доста добри навици бе усвоила с годините. Въздухът в шатрата бе изстинал от нощния хлад, но тя остави мангала незапален. Не смяташе да се задържа дълго. Преля мъничко, запали месинговата лампа, после загря водата в гледжосаната бяла кана и уми лицето си на разнебитения умивалник с олющеното огледало. Почти всичко в малката кръгла шатра бе нестабилно, от масичката до тесния и походен нар, единствената малко по-здрава мебел; столчето с нисък гръб беше толкова грубо, че все едно бе дошло от най-бедната селска кухня. Не всички присъди, които бе призовавана да даде, се даваха в дворци. И най-бедняшкото колибарско селце заслужаваше справедливост. Спала беше в плевници и дори в коптори, за да я въздаде.

С плавни и уверени движения тя облече най-добрата рокля за езда, която имаше подръка — простичка, от сива коприна, но скроена добре, и обу удобни ботуши, стигащи до коленете й. После почна да реши тъмнозлатистата си коса с четката с костен гръб, която бе наследила от майка си. Отражението й в огледалото бе леко изкривено. Неясно защо тази сутрин това я подразни.

Някой драсна по платнището на входа и мъжки глас подвикна весело с мурандийски акцент:

— Закуска, Айез Седай, ако благоволите. Тя остави четката и се отвори за Извора. Не си беше взела лична слугиня и често храната й носеха различни хора, но си спомни нисичкия побелял мъж с постоянната усмивка, който влезе при подканата й, понесъл поднос, покрит с бяла кърпа.

— Ехвин, остави я, моля те, на масата — рече тя, докато пускаше сайдар, и бе възнаградена с още по-широка усмивка, дълбок поклон над подноса и още един, преди мъжът да напусне. Твърде много Сестри забравяха дребните прояви на учтивост към хората, стоящи под тях. А дребните прояви на учтивост според нея бяха балсамът на ежедневието.

Погледна без особен ентусиазъм подноса и поднови ресането — ритуал, който спазваше два пъти дневно и който винаги й носеше успокоение. Но тази сутрин вместо да намери успокоение, докато четката бавно се хлъзгаше през косата й, й се наложи да се насили, за да направи стоте движения, преди да остави четката на умивалника до гребена и ръчното огледалце. Някога можеше да учи и хълмовете на търпение, но след Салидар това ставаше все по-трудно и по-трудно. И почти невъзможно след Муранди. Затова го правеше с упоритост, с каквато упоритост бе тръгнала за Бялата кула въпреки строгите възражения на майка си, с упоритост си беше наложила да приеме дисциплината на Бялата кула наред с учението. Като момиче беше твърдоглава, винаги се стремеше към повече. Кулата я научи, че можеш да постигнеш повече, стига да можеш да се контролираш. Гордееше се с тази своя способност. Самоконтрол или не, да изяде закуската от варени сливи и хляб се оказа толкова трудно, колкото и ресането. Сливите се оказаха сушени и май много стари; бяха станали на каша; беше сигурна и че не успя да изчопли няколко черни петънца от сухия ронлив хляб. Мъчеше се да се убеди, че всичко, което хруска между зъбите й, са недосмлени зърна. Не за първи път ядеше хляб с гъгрици, но не можеше да се каже, че е особено приятно. Чаят също имаше някакъв странен утаечен вкус, сякаш и той бе започнал да се разваля.