Нож от блянове

Беше й повече от непонятно как си въобразяваше, че ще може да разпознае убиеца, освен ако той не носи табела, но нямаше да го упрекне, нито да го подцени заради това, че се мъчи да си изпълни дьлга. Слаб като клечка, с едър нос и широк белег през челюстта, получен заради нея, Терваил беше почти момче, когато го намери, бърз като котка и вече един от най-добрите майстори с меча в родния си Тарабон — и през всичките тези години оттогава нямаше нито миг, в който да не си изпълнява дълга. Поне двайсет пъти бе спасявал живота й. Освен крайпътните разбойници, толкова невежи, че да не могат да познаят една Айез Седай, въздаването на законност също можеше да е опасно, когато едната или другата страна държеше отчаяно присъдата да не е срещу нея, и той често пъти бе забелязвал дебнещата опасност преди самата Беонин.

— Оседлай ми Зимна сипка и доведи и своя кон — каза му тя.

Терваил повдигна едната си вежда и леко извърна глава към нея после окачи ножницата на дясната страна на колана си и с бърза походка тръгна по дървената пътека към коневръзите. Никога не задаваше ненужни въпроси. Може би беше по-възбудена, отколкото си вярваше.

Тя се пъхна вътре и грижливо уви огледалцето в копринена кърпа, изтъкана на бяло-черните тайренски шарки, след което го прибра в един от двата големи джоба, пришити отвътре на вълненото наметало, заедно с четката и гребена. Грижливо сгънатият шал и кутийката от изкусно резбовано черно дърво се озоваха в другия. В кутийката си пазеше няколкото накита, някои от майка й, а повечето от баба и. Самата тя рядко носеше накити освен пръстена си с Великата змия, но винаги взимаше кутийката и четката, гребена и огледалцето, щом тръгнеше на път, да й напомнят за двете жени, спомените за които ценеше скъпо, и за онова, на което я бяха учили. Баба й, уважаван адвокат в Танчико, бе запалила у нея любовта към тънкостите на закона, докато майка й нагледно й беше доказала, че винаги е възможно да подобриш положението си. Адвокатите рядко забогатяваха, макар Коларис да бе живяла повече от удобно, но въпреки неодобрението й нейната дъщеря Елдрайн беше станала търговка и бе натрупала прилично състояние с покупко-продажба на бои. Да, винаги е възможно да подобриш положението си, стига да сграбчиш подходящия момент, щом се появи, както тя го беше сграбчила, когато Елайда а-Ройхан свали Сюан Санче. Оттогава нещата не бяха тръгнали натам, накъдето бе предвидила, разбира се. Нещата рядко тръгват накъдето си ги предвидил. Тъкмо затова една разумна жена винаги трябва да планира алтернативни пътища. Помисли дали да не изчака вътре, докато Терваил се върне, но и последните й запаси от търпение като че ли се изчерпаха. Нагласи наметалото около раменете си и духна решително лампата. Отвън обаче се насили да остане на място, вместо да закрачи напред-назад по грубите дъски на пътеката. Краченето щеше да привлича очи и може би някоя Сестра щеше да помисли, че я е страх да стои сама. Всъщност малко си я беше страх. Когато един мъж може да те убие невидим, неуловим, е разумно да те е страх. Но не искаше компания. Придърпа качулката над главата си в знак, че желае да е сама, и с загърна плътно с наметалото.