Нож от блянове

Усети, че Нощянка също диша задъхано. Едва вдишваше всъщност. Не изпита никакво съчувствие. Глупавото животно се беше опитало да я убие, точно като всички коне! Трябваше й малко време, докато се овладее, но оправи наметалото си, подръпна юздите и подкара’ Нощянка покрай фургоните в кротък тръс. Покрай коневръзите се движеха тъмни фигури, явно коняри и колари, излезли да нагледат неспокойните животни. Кобилката като че ли вече се държеше много по-кротко. Какво пък, всъщност никак не беше лошо.

Навлезе в същинския стан и се поколеба за миг, преди да прегърне сайдар. Странно й бе да мисли за лагер, пълен с Айез Седай, като за опасно място, но тук вече бяха убити две Сестри. Като се имаха предвид обстоятелствата около тяхната смърт, държането на Силата едва ли щеше да е достатъчно, за да я спаси, ако беше следващата жертва, но сайдар поне даваше илюзия за безопасност. Стига да не забравяш, че е само илюзия. След миг тя изтъка сплита, който щеше да скрие дарбата й и сиянието на Силата. Не беше нужно да го изкарва на показ, в края на краищата.

Дори в този час, при смъкналата се ниско на запад луна, по дървените пътеки се мяркаха хора, слуги и ратаи, забързани но късната си работа. А може би „ранната“ вече бе по-подходящата дума. Повечето шатри, всевъзможни по размери и форма, бяха тъмни, но доста от по-големите сияеха от светлината на лампи и свещи. Не беше никак изненадващо, предвид обстоятелствата. Около или пред всяка осветена шатра имаше мъже. Стражници. Никой друг не можеше да стои толкова неподвижно — все едно чезнеха в нощта, особено в тази мразовита нощ. С изпълнилата я Сила тя успя да открои и други, въпреки че стражническите наметала ги скриваха напълно из сенките. Изобщо не беше изненадващо, с оглед на убитите Сестри. Подозираше, че не една Сестра е готова да си оскубе косата — или пък на някоя друга. Забелязваха я и извръщаха глави да я проследят, докато яздеше бавно между шатрите. И се оглеждаше.