Нож от блянове

Само единият от другите двама Стражници беше на Миреле, Авар Хачами, салдеец с нос като орлов клюн и гъсти прошарени мустаци. След като й хвърли бегъл поглед и леко кимна, той продължи да шари с очи в нощта. Джори на Морврин, нисък, плешив и широк почти колкото висок, изобщо не я погледна. Очите му се взираха в тъмното, а ръката му беше на дръжката на дългия меч. За него разправяха, че бил един от най-добрите Стражници с меча. Къде ли бяха останалите? Не можеше да попита, разбира се, както и не можеше да попита кои са вътре — мъжете щяха да се стреснат, дори да се стъписат. Никой от тях не понечи да я спре. Е, значи нещата не бяха станали чак толкова лоши.

Вътре — двата мангала излъчваха аромат на рози и правеха въздуха почти топъл в сравнение с нощния хлад — завари почти всички, които се беше надявала да завари, и всички се извърнаха да видят кой влиза.

Миреле, седнала на грубия стол по копринен халат, обшит с червени и жълти цветя, със скръстени под гърдите ръце, бе придала на мургавото си лице такова спокойствие, че то само изтъкваше зноя в тъмните й очи. Светлината на Силата грееше около нея. Нали в края на краищата шатрата беше нейната — тя трябваше да е тази, която ще запреде тук преграда. Шериам, седнала в единия край на леглото на Миреле, се преструваше, че оправя полите си на сини ивици. Лицето й беше пламнало като косата й и пламна още повече, щом тя видя Сюан. Не носеше шарфа на Пазителката. Лош знак.

— Можех да се сетя, че ще си ти — каза хладно Карлиня. Никога не беше топла, но сега гривните, свършващи малко под раменете й, сияеха ледено като лицето й, бяло почти като роклята й. — Няма да позволя да се опитваш да подслушваш частните ми разговори, Сюан.

О, да. Мислеха си, че всичко е приключило.

Кръглоликата Морврин, която поне този път не изглеждаше толкова завеяна или сънена въпреки омачканата си вълнена пола, заобиколи масичката с лъскавия поднос с високата сребърна кана и петте сребърни чашки на него. Явно, че на никоя не й беше до чай — и петте чаши бяха сухи. Сивокосата Сестра бръкна в кесията си, извади костен гребен и го тикна в ръката на Сюан.

— Вятърът те е разрошил, жено. Оправи си косата, преди някой простак да те е взел за кръчмарска курветина вместо за Айез Седай и да рече да те подруса на коляното си.

— Егвийн и Леане са живи и са пленнички в Кулата — каза Сюан по-спокойно, отколкото се чувстваше. Кръчмарска курветина? Опипа косата си, разбра, че Морврин е права, и започна да реше сплъстените кичури. Ако държиш да те вземат на сериозно, не може да изглеждаш, все едно че си се въргаляла в някоя тъмна уличка. Бездруго вече си имаше доста трудности и щеше да си ги има още поне няколко години, преди отново да сложи ръце на Клетвената палка. — Егвийнговори с мен в сънищата ми. Успели са почти напълно да блокират пристаните, но са ги пленили. Къде са Беонин и Нисао? Някоя да иде да ги доведе. Няма два пъти да люспя една и съща риба.

Тъй. Ако си мислеха, че са се освободили от клетвите и от заповедите на Егвийн да й се подчиняват, това трябваше да им отвори очите. Само дето никоя не рипна да се подчини.