Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Свещеникът скочи на крака; Крайният ужас бе отстъпил място на безразсъдна смелост. Мислейки, че тракането на летящия влак заглушава всички други звуци, той реши, каквото ще да става, да върне току-що направената му визита. Свали пелерината, която би ограничавала свободата на движенията му, влезе в тоалетната, спря се и се ослуша. Както и очакваше, от грохота на движещия се влак нищо не можеше да се чуе, и като улови другия край на вратата, започна внимателно да я придръпва. Когато я открехна около шест инча, спря и не можа да сдържи възклицанието си на изненада.
Джон Вендилър носеше на главата си кожена пътническа шапка с наушници, които заедно с шума на експреса му пречеха да разбере какво става. Във всеки случай той не вдигна глава, а продължи без прекъсване странното си занимание. Между краката му стоеше отворена кутия за шапки, с една ръка той придържаше ръкава на палтото си от тюленова кожа, в другата държеше голям нож, с който току-що бе разпорил хастара на ръкава. Мистър Ролз бе чел, че някои носят пари в колана си, а тъй като познаваше само обикновени колани, нямаше точна представа как става това. Но тук, пред очите му се разкриваше нещо странно: Джон Вендилър изглежда криеше диаманти в хастара на ръкава си, и докато младият свещеник гледаше напрегнато, лъскавите брилянти падаха един след друг в кутията за шапки.
Той стоеше вцепенен на място, следейки с очи това необикновено занимание. Повечето от диамантите бяха дребни и трудно се различаваха един от друг и по форма, и по блясък. Изведнъж диктаторът като че ли срещна някаква трудност, той се наведе и заработи с две ръце, ала едва след като се помъчи доста, измъкна от хастара една голяма диамантена диадема, вдигна я за няколко секунди да я разгледа, после я сложи при другите скъпоценности в кутията. Диадемата подействува на мистър Ролз като лъч на просветление: тутакси позна, че тя е част от съкровището, което скитникът бе откраднал от Хари Хартли. Не можеше да има грешка — тя съвпадаше точно с описаната от детектива: с рубинени звезди, голям смарагд в средата, преплетени полумесеци и крушовидни висулки, всяка от отделен камък, което придаваше особена стойност на диадемата на лейди Вендилър.
На мистър Ролз му олекна на сърцето. И диктаторът като него беше здраво заплетен в тази работа, значи, никой не можеше да издаде другия. В първоначалния изблик на радост свещеникът неволно изпусна дълбока въздишка и тъй като поради доскорошното напрежение още не можеше да си поеме дъх, а и гърлото му беше пресъхнало, подир въздишката последва кашлица.
Мистър Вендилър вдигна глава, лицето му се изкриви от най-свиреп, страшен гняв, очите му се разшириха, а долната челюст увисна от смайване, готово да се разрази в буря. С инстинктивно движение той бе закрил кутията с палтото си. Половин минута двамата се гледаха безмълвно. Това време не беше дълго, но достатъчно за мистър Ролз, тъй като спадаше към хората, които при опасни положения съобразяват бързо. Той се реши на извънредно смела стъпка и макар да чувствуваше, че залага живота си на карта, пръв наруши мълчанието.
— Моля да ме извините — каза той.
Диктаторът трепна леко, а когато проговори, гласът му беше дрезгав.
— Какво търсите тук? — запита той.
— Много ме интересуват диаманти — отвърна мистър Ролз, давайки си вид, че запазва пълно самообладание. — Двама такива любители трябва да се познават. Имам тук нещо дребно, което може да послужи за запознаването ни.
И като рече това, спокойно извади от джоба си кутията, показа за миг на диктатора Диаманта на раджата и пак го прибра в сигурното му скривалище.
— Принадлежал е някога на вашия брат — вметна той. Джон Вендилър продължаваше да го гледа с някакво тъжно учудване, но никой не проговори и не помръдна.
— Имах удоволствието да забележа — подзе отново младият човек, — че и двамата притежаваме скъпоценности от една и съща колекция. Слисаният диктатор най-после не издържа.
— Моля да ме извините — рече той, — но започва да ми се струва, че остарявам! Дори такива малки преживявания не са вече по силите ми. Но успокойте ме поне в едно отношение: дали очите ме лъжат, или сте наистина свещеник?
— Аз съм духовно лице — отговори мистър Ролз.
— О — възкликна другият, — докато съм жив, няма да позволя да се изрече лоша дума за божите служители!