Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Уверен съм, че и ти като нас ще напуснеш всичко еврейско и ще се покръстиш!
— Никога не ще чуеш от мен какви са съкровените ми желания — каза Исидор с блеснали очи. — Много пъти те молих да не ме караш да работя онова, което не желая и което ме унижава, но нищо не помага! Майка ми, твоята сестра, ме записа в гимназията да уча и ти добре знаеш това. Но след смъртта й бях принуден да остана в твоята къща.
— Ти си мързеливец — каза Марголински, — който не заслужава и 10 рубли месечно. Сега иди да поднасяш чай на посетителите и недей гледа само как да се скриеш с някоя книжка. Трябва да ме слушаш. Разбираш ли?
— Какво ще ми направиш, като не ми се ще да изпълнявам ролята на келнер! — каза смело момчето.
— Какво ще ти направя ли? — извика Марголински и се нахвърли като бесен върху племенника си, ала онзи се приготви да отбива ударите. — Като те хвана, ще ти дам…
Плесница, смяташе да каже, но една здрава ръка го хвана изотзад.
Това бе жена му, която сложи край на тази неприятна сцена.
— Опомни се, Абрахаме — каза тя на мъжа си. — Нима искаш да пропъдиш посетителите? Какво искаш от това дете? Той е невинен. Не трябва да го караш да върши това, което не желае. Най-хубаво щеше да бъде да му помогнеше да продължи образованието си, защото може да стане славен и велик.
Исидор погледна с благодарност тази жена.
Тя го изгледа особено. Кръглите й пълни гърди бързо-бързо се повдигаха. Черните й очи с дълги клепки заблестяха, като че искаха да изгорят младежа.
Марголински се канеше да отговори на жена си, ала погледът му се спря на двама души, които в тази минута влязоха в чайната.
Единият приличаше на руски гражданин, което личеше по вехтите му дрехи и смачкания цилиндър; той носеше сини очила. Неговият другар бе още по-сиромашки облечен. Шапката си бе нахлупил чак до ушите. Той нямаше брада, докато другият, с черното облекло, имаше голяма брада.
— Ето че вече са тука — каза Марголински на жена си, стискайки ръката й, — тоя без брадата е Ашинов.
— Исидоре, бързо дай на господата самовара. Или остави, аз ще им услужа.
В силната си възбуда евреинът не знаеше що да стори. Взе единия пълен с вода самовар, притича при двамата мъже и го постави пред тях.
— Още сега ли ще го арестувате, господин Ашинов, или чакате някого от вашите?
— Мълчи! — извика Ашинов. — Кой е човекът, когото смяташ за Бакунин?
Евреинът наливаше спирт в самовара.
— Нека благоволят господата да погледнат на онази маса отсреща. Там има един човек в турски елек и чалма. Сега разговаря с момчето със сивата брада.
— Значи това е същият човек, казакът със сините очила?
— Той е, ваша милост — пошепна му Абрахам. — Аз чух от него самия, че се казва Бакунин.
— Бакунин! — извика един глас, пълен с изненада. Марголински се обърна, като че ли беше ударен от гръм. Евреинът изгледа своя племенник, който при името Бакунин бе извикал така високо. В първия момент Абрахам като че ли искаше да го удари, но после се овладя, защото се сети, че така може да издаде тайната.
— Махни се оттук! — извика той, като сдържаше гнева си.
И Исидор се отдалечи, за да не видят гостите как го напада вуйчо му.
— Никой не чу нищо — каза Марголински на гостите, — а важното е, че и нашият човек не чу нищо. Какво още мога да сторя за вас?
— Затвори всички врати, за да не може никой да излезе навън, и когато аз извикам, ще изтичате заедно с жена ти в салона и ще изгасиш всички лампи.
— Тежко ми, ако трябва да изпочупя лампите, това ще ми струва много. Но аз смятам, че полицията не само ще ми заплати уговорената сума за главата на този човек, но и ще ми набави счупените лампи.
— Добре, гледай само по-скоро да се махнеш оттук, защото твоето присъствие ще ни издаде — каза човекът със сините очила.
И наистина нещастникът не предчувствуваше опасността. Той живо разговаряше с двамата си съседи. Той бе човекът, който с изпокъсаните си дрехи се бе скитал по сибирския път. Видяхме го като герой, който се притече на помощ на Елисавета, когато тя бе затворена в тъмницата.
За да не го познаят, се беше маскирал и се представяше под името Михаил Бакунин.
Старецът и младежът, с които седеше, бяха барон Фридрих фон Пал и синът му Хуго.
Хуго чу от Бакунин историята на сестра си. Но макар че тази история го беше развълнувала дълбоко, все пак не можеше да забрави Феодора. Той разсеяно слушаше стареца.
— Хуго, ти чу всичко за сестра си. Какво мислиш да правиш, за да си отмъстиш и да я спасиш?
Хуго изтри сълзите си с ръка, на която блестяха брилянтени пръстени.