Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Моля те, тате, не ме питай за това. Ти знаеш, че аз ще направя всичко, за да я избавя от сибирските рудници. Но кажи ми как бих могъл да скроя план в тази минута?
— Време за разсъждения нямаш, защото ако не избавиш по-скоро сестра си, тя ще загине. После ще обмисляш всичките трудности, свързани с това пътешествие.
— Аз ще заловя всички виновници и ще освободя Елисавета. — Така буйно го каза, че Бакунин трепна. — Но сега ми се иска да се освободя за малко от тези мисли.
— Аз мисля, че според мен отмъщението трябва да бъде целта на живота ти!
— И аз мисля така, Михаиле — додаде баронът. — Но ще ви обясня защо му се иска да се отдели тази вечер от мене и от дълга към сестра си.
— Тате, моля те — каза умолително Хуго. — Ти нямаш право да разкриваш тайната ми…
Но Фридрих клатеше глава.
— Пред човека, който ни стори такава голяма услуга, не трябва да имаме никаква тайна — каза той. — Не трябва ли да кажа защо искаш да си отидеш и да забравиш за семейното ни нещастие? Хората добре познават този човек, той трябва отдавна да се е досетил, че тук има пръст някоя жена.
— Добре, тогава най-после можете да узнаете всичко — каза Хуго, като се обърна към Бакунин. — Касае се за една жена, на която обещах да се срещнем тази вечер. Заради известията, които ни донесохте, баща ми ме задържа, та досега не можах да устоя на обещанието си, Но вече знам всичко и от утре ще живея само за отмъщението.
— От утре — повтори баронът, — даваш ли ми честна дума, че ако те пусна тази вечер, след три дена ще отпътуваш за Сибир и ще спасиш сестра си?
След като размисли няколко минути, Хуго отговори:
— Давам честната си дума! След три дни ще тръгна да избавя сестра си.
— Знам, че дадената ти дума ще бъде свята. Ни един Пал не е престъпил дадената дума.
Слаба руменина се показа на лицето на Хуго. Пред очите му изплува образът на един нещастен човек, един млад учител-немец. Неговият дух се яви пред него. Той видя лицето му, погледа му, който го укоряваше. Това лице имаше чертите на Конрад Фелзингер. Мъртвец се яви на Хуго и той покри лицето си с ръце.
— Далеч от мене, грозен спомен! Не искам никога да те виждам. Всичко е мъртво и заровено.
Той стана и подаде ръка на Бакунин.
— Сбогом — каза той. — Ще ви бъда длъжник! Позволете да се срещнем през малкото дни, които ми остават да прекарам в Петербург, за да ми дадете някои подробности за тежкото предприятие, което ми предстои да извърша!
— Утре по същото време ще ме намерите на това място — отвърна Бакунин, ала гласът му вече не звучеше с онази сърдечност, с която бе говорил преди малко на младежа. — Ние пак ще се видим — му каза той. — Аз имам да говоря с вас за благосъстоянието на Русия, барон Фон Пал.
Съпровождан от баща си, Хуго излезе от чайната. В същата минута човекът със скъсаните дрехи пошепна на другия със сините очила:
— Ще арестуваме ли и неговите събеседници или ще ги оставим да си отидат свободно.
— Остави ги да си вървят — отговори той. — Познавам единия от тях. Той е барон Хуго, а другият, изглежда, му е баща, чичо или някой роднина. Гледай, Бакунин стана! Ето че говори с евреина. По-бързо, Ашинов, сега трябва да го заловим.
Човекът със сините очила понечи да стане, но другият го спря.
— Още малко почакайте — каза той. — Марголински ми смигна да кротуваме.
— Дявол да го вземе, какво е пък това? Сега той отива с евреина?
— Този евреин няма така лесно да го изпусне — каза събеседникът му.
— Не вярвам, той е прекалено страхлив, за да направи нещо против нас.
— Ей-сега ще разкрием лукавата му постъпка. Но ето че жена му идва. Като че иска да говори с нас…
— Мъжът ми току-що подмами оня човек в една стая, откъдето-никой не може да избяга. По-добре е да се справите с него там, тъй като тук не е удобно. Пред гостите кой знае какво може да стане!
— Те се боят от нихилистите — пошепна мъжът с дългата дреха на другия с очилата.
— Дали се боят или не — е наша работа. Преди няколко недели стана една случка, която наистина хубаво ме изплаши. Във Варшава открихме един мъртъв ученик. Той бе писал на началника на полицията, че искал да му съобщи някаква тайна, от която зависел животът на царя.
— Но не, по-добре да свършим тихо тая работа…
— Ще ни повика ли мъжът ви, когато стане време?
— Ще ви повика, бъдете сигурни в това — каза еврейката. Успокоени от отговора, двамата мъже от тайната полиция заеха местата си до масата.
В това време Бакунин се качваше заедно с евреина по стълбите, които водеха на горния етаж.
Марголински осветяваше пътя на гостенина си. Свещта, която той носеше, светеше много слабо.