Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
— Каква цена искаш за тези писма?
— Тридесет сребърника, като Юда.
— Без глупости, кажи колко?
— Тридесет милиона.
Марескал трепереше от гняв и нетърпение. Раул му каза със смях:
— Не се ядосвай, Рудолф, Аз съм добро момче, а ти си ми симпатичен. Много държа на комичнолюбовната ти литература и мога още дълго да си я чета и да се забавлявам с нея, но няма да ти искам пари. Искам само да оставиш на спокойствие Аврелия и Брежак, дори и Жодо и Ансивел, за които аз ще поема грижата. Полицията е поверила целия случай на теб, но няма сериозни доказателства и затова ти препоръчвам да не се занимаваш повече с него. Така той ще отиде в архивата.
— Ще ми върнеш ли тогава писмата?
— Не, те ще ми служат за гаранция. Ще ги пазя внимателно и ако решиш да нарушиш уговорката ни, ще ги публикувам. Тогава ще стане много лошо за теб и приятелките ти.
Капки пот се стичаха по челото на комисаря. Той каза:
— Някой ме е издал.
— Възможно е — вдигна рамене Раул.
— Да, издаден съм от нея. Чувствах от известно време, че ме следи. Чрез нея ти организира събитията, както искаше, и дори ми беше препоръчан от мъжа й.
— Това беше война — каза весело Раул. — След като ти си служеше с безчестни средства, аз не можах да не действам като теб. Трябваше да запазя Аврелия от ужасната ти омраза. Освен това, Рудолф, ти беше много наивен. Как си могъл да допуснеш, че такъв човек като мене цял месец ще изчаква безучастно събитията и ще се надява на мекото ти сърце? Трябваше да вземеш мерки. Особено като видя в Бокур, Монте Карло и манастира какъв противник имаш срещу себе си.
Той го потупа по рамото.
— Не падайте духом, Марескал. Губиш играта, но в джоба си имаш оставката на Брежак и можеш да направиш голяма крачка в кариерата си. Бъди сигурен, че добрите ти дни ще се върнат, но не трябва повече да разчиташ на жените. Бъди женкар, ако искаш, бъди полицай, щом ти харесва, но не бъди никога полицай, който използва жените за кариерата си, и женкар, който си служи пред жените с полицейската си власт. Накрая ще ти дам един съвет: срещнеш ли някога Арсен Люпен, бягай където ти видят очите. За един полицай това е началото на мъдростта. Аз свърших, очаквам нарежданията ти и да се разделяме.
Марескал едва се държеше. Той се колебаеше дали да отстъпи, или да повика хората си.
— Буря в една глава — каза Раул. — Защо упорстваш още, бедни Рудолф?
Комисарят не се съпротивлява дълго. Беше достатъчно умен, за да разбере, че всяко негово упорство само ще влоши положението му. Подчини се и повика Филип. След минута помощниците на Марескал напуснаха къщата. Той беше загубил сражението.
Раул се приближи до Аврелия.
— Всичко е наред, госпожице. Не ни остава нищо друго, освен да заминем. Куфарът ви е долу, нали?
Тя промълви, сякаш се пробуждаше от страшен кошмар:
— Възможно ли е!… Как успяхте?
— Всичко може да се уреди с Марескал — каза той весело. — Той е отлично момче и винаги действа разумно. Подайте му ръка, госпожице.
Аврелия остана неподвижна и не подаде ръка на Марескал. От своя страна той й обърна гръб и се хвана с ръце за главата.
Тя постоя така още малко и след това се приближи до Брежак. Той изглеждаше безучастен към всичко и имаше странен вид, за който след време Раул щеше да си припомни.
— Още само една дума — каза Раул, спирайки се на прага. — Ангажирам се пред Марескал и втория ви баща да ви отведа в едно тихо и приятно убежище, където един месец ще останете сама. След това аз ще дойда и ще ви попитам как искате да уредите живота си. Съгласна ли сте?
— Да — отвърна тя.
— Тогава да вървим.
Те тръгнаха. Тя беше толкова слаба, че той трябваше да я подкрепя по стълбите.
— Колата ми е наблизо — каза той. — Имате ли сили да пътувате цяла нощ?
— Да — потвърди тя. — Толкова съм щастлива, че съм свободна, но и толкова се страхувам!
Когато излязоха от къщата, Раул чу изстрел на горния етаж. Той се обърна към Аврелия, която явно не беше доловила нищо:
— Автомобилът е вдясно. В него е дойката ми, за която ви говорих. Идете там, а аз трябва да се върна горе за малко. Само няколко минути и ще ви настигна.
Докато тя се отдалечаваше, той бързо изтича по стълбите.
В стаята, проснат на едно канапе, Брежак агонизираше. До него стояха слугата му и Марескал. Вълна от кръв плисна от устата му и той не мръдна повече.
Трябваше да предположа какво ще направи — прошепна Раул. — Оставката, заминаването на Аврелия… Бедният, плати дълговете си.
Той се обърна към Марескал:
— Оправи се със слугата и телефонирай да ти изпратят лекар. Нека да не се разчуе веднага за самоубийството. Аврелия не трябва нищо да узнае. Ако я търсят, ще кажеш на полицията, че се намира в провинцията на гости у приятелка.