Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
Марескал го хвана за ръката.
— Признай, че ти си Арсен Люпен!
— Ето че професионалното ти любопитство взема връх — каза Раул.
Той обърна лицето си към Марескал и подигравателно се засмя:
— Ти го каза, дебелако.
Раул бързо слезе по стълбите и забърза към колата. Видя, че Аврелия се беше настанила до старата му дойка. Той хвърли внимателен поглед наоколо и попита:
— Не видяхте ли някой да се навърта около колата?
— Не, отвърна старата жена.
— Сигурна ли си? Може би си забелязала двама мъже, единият малко пълен, а другият има превръзка на ръката си?
— Да, наистина! Двама мъже, които приличат на описаните, се разхождаха по тротоара в долния край на улицата.
Раул излезе от колата и забърза в указаната посока. Близо до черквата Сен Филип той настигна двамата типове. Потупа ги по рамото и весело им каза:
— Вие двамата сте били приятели, не знаех. Как си Жодо, а ти Вилхелм Ансивел?
Те се обърнаха изненадани. Жодо го позна.
— Вие сте онзи тип от Ница! Казах на Вилхелм, че именно вие придружавахте преди малко Аврелия.
— Аз съм и онзи тип от Тулуза — обърна се Раул към Вилхелм.
Той замълча за малко и продължи:
— Какво търсите насам момчета? Къщата на Брежак ли наблюдавате?
— От два часа се навъртаме насам — отвърна нахално Жодо. — Пристигането на Марескал, шетането на полицията, заминаването на Аврелия, всичко видяхме. Предполагаме, че вие сте в течение на цялата история и се опитвате да я използвате в свой интерес. Бягате с момичето, докато Брежак се разправя с Марескал. Без съмнение това ще доведе до оставка и арест…
— Брежак се самоуби — прекъсна го Раул.
Жодо подскочи от изненада.
— Брежак е мъртъв!
Раул ги отведе по-близо до църквата.
— Слушайте ме внимателно и двамата. Забранявам ви повече да се месите в тази работа. Жодо, ти уби стария д’Астьо, мис Бакфийлд и причини смъртта на братята Лубо. Това е достатъчно, за да отидеш на гилотината. Вилхелм, ти трябва да знаеш, че майка ти ми продаде за голяма сума пари всичките си тайни. Обещах й да не те закачам, но само що се отнася до миналото. Ако започнеш отново, няма да се колебая да ти счупя и другата ръка или да те предам на Марескал.
Объркан, Вилхелм беше готов да отстъпи, но Жодо реши да се съпротивлява.
— Искате да кажете, че цялото съкровище остава за вас? Раул вдигна рамене.
— Значи още вярваш в съкровището, приятелю?
— Вярвам, разбира се, и ми дотегна през тези двадесет години все някой да иска да ми го отнеме.
— Да ти го отнема? Би трябвало най-напред да си сигурен, че съществува и точно къде се намира това богатство.
— Аз не знам нищо, но малката знае. Ето защо…
— Искаш сигурно да делим? — попита Раул през смях.
— Не е необходимо. Ще успея сам да взема своята част и толкова по-зле за тези, които ще се опитат да ми попречат. Държа в ръцете си повече козове, отколкото мислите. Сбогом, предупредих ви.
Раул ги изгледа как се отдалечават. Срещата му беше много неприятна.
На другия ден на обяд Аврелия се събуди в една светла стая, от чиито прозорци се виждаше катедралата на Клермон Феран. Тя беше настанена в стар пансион, преустроен в санаториум. Разположението му беше много подходящо, за да й осигури убежище и окончателно възстановяване на здравето.
Младото момиче прекара в него няколко спокойни седмици, без да разговаря с никого, освен със старата дойка на Раул. Разхождаше се в парка и по цели часове мечтаеше. Очите й шареха по склоновете на планината Пюй де Дом, която започваше от възвишенията около Роая.
Нито веднъж Раул не дойде да я види, но намираше в стаята си цветя и плодове, изпратени от него. Раул обикаляше скришом по пътеките, които криволичеха из лозята, и тайно я наблюдаваше отдалеч. Мислено и отправяше пламенни думи, които издаваха силните му чувства.
По гъвкавата походка на Аврелия той отгатваше, че животът се връща отново при нея. Над ужасните часове, изпълнени с престъпления, се спускаше сянката на забравата и разцъфтяваше спокойното щастие.
— Вие сте щастлива, госпожице със зелените очи — казваше той. — Щастието е душевно състояние, което позволява да се живее с настоящето. За разлика от него страданието се храни само с лоши спомени и празни надежди. Щастието се настанява и в най-добрите неща на ежедневието, като ги превръща в радост и удоволствие. Вие сте щастлива, Аврелия, когато берете цветя, когато лягате на леглото, когато се разхождате. Видът ви във всеки един момент издава радост.
На двадесетия ден Аврелия получи писмо от Раул, в което той й предлагаше през следващата седмица да направят екскурзия с автомобил.