Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Челюстта на Вихрогон увисна. Това беше катастрофа. И за всичко обвиняваха него. Разбира се, важното при наклеветените беше да не останат живи, за да твърдят, че са невинни. Вихрогон трябваше да изпрати съобщение на Зеленика, и то бързо, иначе всички феи щяха да умрат.
Глава 10: Риск и съперничество
Картофеният търговски център на господин Картоф не беше място, където си струваше да се ходи в хубави дни. Пържените картофи бяха мазни, месото беше със загадъчен произход, а млечните шейкове бяха на буци. Въпреки всичко търговският център въртеше оживена търговия, особено по време на слънцестоенето.
Точно в този момент капитан Риск Кафяво Водорасло би предпочел да се намира вътре в центъра и да седи в закусвалнята за бързо хранене, да дъвче някой гумен сандвич, вместо да присъства на стрелбата отвън.
Сега, когато Кореноплод отсъстваше, полевото командване се падна на капитан Кафяво Водорасло. В друго време това беше отговорност, която той с радост би поел. Но пак в друго време той щеше да използва удобства като транспорт и хубаво оръжие. За щастие все още поддържаха системата за комуникация.
Риск и патрулът му обикаляха свърталищата на Бюа Кел, когато изведнъж попаднаха в засада от стотина членове на гущерската триада. Гоблините се бяха разположили по покривите на сградите и подлагаха полицейския отряд на кръстосан огън с лазери „Зурла“ и огнени кълба. Доста сложно мислене за Бюа Кел. За средния гоблин едновременното почесване и плюене беше предизвикателство. Вероятно получаваха нареждания от някой друг.
Риск и един от ефрейторите бяха притиснати зад фотографско ателие, докато останалите офицери успяха да се скрият в Картофения търговски център.
За момента те държаха гоблините на разстояние с помощта на тазери и магически пръчици. Тазерите бяха оръжия с обхват десет метра, а магическите пръчици бяха подходящи само за близък бой. И двете работеха с електрически батерии, които накрая щяха да се изтощят. После щяха да им останат само камъните и голите юмруци. Дори нямаха възможност да се прикрият, докато Бюа Кел бяха екипирани с полицейски бойни каски. По-стари модели, разбира се, но все пак имаха антищитови филтри.
Над будката профуча огнено кълбо, което проби дупка в асфалта точно до краката им. Гоблините захитряваха. Относително казано. Вместо да се опитват да пробият дупка в будката с лазер, те мятаха снаряди отгоре им. Вече нямаше много време. Риск почука по микрофона си.
— Кафяво Водорасло до базата. Нещо ново за оръжията?
— Абсолютно нищо, капитане — отговориха му оттам. — Много офицери нямат с к’во да стрелят освен с пръсти. Зареждаме старите електрически оръжия, ама ще отнеме поне осем часа. Има два-три предпазни костюма в Разузнаването. Веднага ви ги изпращам спешно. За пет минути. По-рано не може.
— Д’Арвит — изруга капитанът.
Щеше да се наложи да бягат. След секунда тази будка щеше да се разпадне на части и те щяха да се превърнат в беззащитни мишени за гоблините. Ефрейторът до него трепереше от ужас.
— Небеса! — възкликна Риск. — Вземи се в ръце.
— Затваряй си устата — отвърна брат му Лишей с треперещи устни. — Трябваше да ме пазиш. Мама каза така.
Риск размаха заплашително пръст.
— По време на дежурство съм капитан Кафяво Водорасло, ефрейтор. И за твое сведение аз наистина те пазя.
— О, така ли ме пазиш, а? — изхленчи Лишей и се нацупи.
Риск не можеше да реши кой го дразни повече, малкият му брат или гоблините.
— Добре, Лишей. Тази будка няма да издържи дълго. Трябва да се изтеглим към Търговския център. Разбрано?
Треперещите устни на Лишей изведнъж се вкамениха.
— Няма начин. Не мърдам от тук. Не можеш да ме принудиш. Нямам нищо против да стоя тук до края на живота си.
Риск вдигна визьора си.
— Слушай ме. Слушай. Краят на живота ти ще настъпи след около тридесет секунди. Трябва да тръгваме.
— Ами гоблините, Риско?
Капитан Кафяво Водорасло сграбчи брат си за раменете.
— Не се тревожи за гоблините. Тревожи се за това, че ще те сритам в задника, ако се мотаеш.
Лишей трепна. Вече го беше изпитвал.
— Всичко ще бъде наред, нали, братко?
Риск му намигна.
— Разбира се. Аз съм капитанът, нали?
Малкият му брат кимна и се поотпусна.
— Добре. Сега обръщаш нос към вратата и тръгваш, когато ти кажа. Разбра ли?