Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Жюлиен направи ужасна сцена, която съкрати престоя на тъщата и тъста в „Тополите“. Жана посрещна заминаването им без особено дълбока тъга — Пол бе станал за нея неизчерпаем източник на щастие.
IX
Когато Жана се съвзе напълно след раждането, решиха да върнат визитата на Фурвил, както и да се представят у маркиз дьо Кутлие.
Жюлиен бе купил наскоро при една публична разпродажба нова карета, файтон за един кон, за да могат да излизат два пъти месечно.
През един ясен декемврийски ден впрегнаха колата и след двучасово пътуване през нормандските полета се спуснаха в малка долина със залесени склонове и разорани ниви по средата. Не след дълго засетите ниви се смениха с ливади, а ливадите — с блато, осеяно с изсъхнали по това време тръстики, чиито дълги листа шумяха като жълти панделки.
Неочаквано при един остър завой на долината зърнаха замъка „Ла Врийет“, облегнат от едната страна на гористия склон и потопил цялата си стена от другата страна в обширно езеро, което стигаше отсреща до гора от високи борове, с които бе обрасъл другият склон.
Трябваше да минат по старинен подвижен мост, през широк портал в стил Луи XIII, за да влязат в парадния двор пред един изящен замък в същия стил, облицован с червени тухли; от двете му страни се издигаха кулички, покрити с плочи.
Жюлиен обясняваше на Жана всички особености на сградата, като редовен посетител, който я познава основно. Той хвалеше замъка и се възхищаваше от красотата му.
— Погледни само този портал! Не е ли величествено това жилище? Цялата друга страна се къпе в езерото, а едно царствено стълбище се спуска чак до водата. Четири лодки са закотвени до стъпалата — две за графа и две за графинята. Вдясно, дето виждаш върволицата тополи, е краят на езерото. Оттам почва реката, която тече чак до Фекан. Местността е пълна с дивеч. Графът страшно обича да ходи на лов. Истинска господарска резиденция!
Парадната врата се отвори и на нея се появи бледата графиня. Тя идваше усмихната да посрещне гостите, облечена в рокля с шлейф, като някогашна владетелка. Наистина приличаше на „Хубавицата от езерото“, създадена за този графски замък.
Четири от осемте прозорци на салона гледаха към водата и мрачната борова гора на насрещния рид.
Тъмната зеленина придаваше на блатото нещо дълбоко, мрачно и зловещо, а духнеше ли вятър, стоновете на дърветата приличаха на езерни гласове.
Графинята хвана двете ръце на Жана, като че беше нейна приятелка от детинство, настани я, седна до нея на ниско столче, а Жюлиен, у когото през последните пет месеца се възраждаха забравените светски маниери, разговаряше, усмихваше се нежно и задушевно.
Графинята и той заговориха за разходките си на кон. Тя се надсмиваше леко на неговото яздене, наричаше го „спънатия конник“. Той също се смееше — беше я кръстил „царкинята-амазонка“. Под прозорците се раздаде пушечен изстрел и Жана леко изписка. Беше графът — стреляше по една дива патица.
Жена му го извика веднага. Чу се шум от весла, в камъните се блъсна лодка и той влезе в стаята огромен, с ботуши, следван от две измокрени кучета, червеникави като него, които легнаха на килима до вратата.
Той изглеждаше по-непринуден у дома си и очарован от гостите. Накара да притурят дърва в камината, да донесат вино „Мадейра“ и бисквити, после ненадейно се провикна:
— Вие ще вечеряте с нас! Решено!
Жана отказа — мислеше неотстъпно за детето; той настоя и понеже тя упорито не искаше, Жюлиен с едно движение изрази рязко нетърпението си. Тя се уплаши да не предизвика пак лошото му сприхаво настроение и се съгласи, макар и измъчена от мисълта, че ще види Пол едва на другия ден.
Прекараха прелестен следобед. Най-напред отидоха да видят изворите. Те бликаха в подножието на обрасла с мъх скала и образуваха бистър басейн, където водата неспирно клокочеше, сякаш вреше. После се разходиха с лодка по същински пътеки в езерото, изсечени сред гора от изсъхнала тръстика. Графът гребеше, седнал между двете кучета, които душеха въздуха, вирнали муцуни срещу вятъра. Всяко загребване с веслата поемаше голямата лодка и я тласкаше напред. От време на време Жана потапяше ръка в студената вода и се наслаждаваше на ледената свежест, която се плъзгаше през пръстите й чак до сърцето. Седнали в най-задната част на лодката, Жюлиен и графинята, загърнати в шалове, се усмихваха с вечната усмивка на истински щастливи хора — толкова щастливи, че нямат повече какво да желаят.
Вечерта се спускаше; в увехналите тръстики се провираха ледени тръпки, повя севернякът. Слънцето потъна зад боровете и червеното небе, изпъстрено с малки чудновати пурпурни облачета, излъчваше студ, щом го погледнеше човек.