Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Щом ги забеляза, той махна каскета си и се приближи, като се кланяше смутено.
Когато наближи достатъчно, за да могат да го чуят, той смотолеви:
— Моите почитания, господин барон, вам, госпожо баронесо, и на цялата компания!
Понеже никой не му отговори, той добави:
— Аз съм Дезире Льокок.
Името му не им казваше нищо, затова баронът запита:
— Какво обичате?
Пред необходимостта да обясни случая си, момъкът съвсем се забърка. Той замънка, като час по час свеждаше и вдигаше поглед от каскета в ръката си до върха на замъка:
— Господин свещеникът ми спомена нещо по тази работа…
И той млъкна от страх да не се изпусне нещо и да увреди на интересите си.
Баронът не разбра нищо и го попита:
— Каква работа? Аз не зная…
Тогава момъкът сниши глас и най-сетне се реши:
— По работата за вашата слугиня… Розали.
Жана се досети. Тя стана и се отдалечи с детето в ръце.
— Приближете се — каза баронът и му посочи стола, току-що освободен от дъщеря му.
Селянинът седна веднага и промърмори:
— Много сте любезен. — После замълча, като че ли нямаше повече какво да каже. След доста дълга пауза той най-сетне се реши отново, вдигна очи към безоблачното небе и продума: — Чудесно време за този сезон! И за земята е много добре, каквото посееш, ще покара.
И пак млъкна.
Баронът почна да губи търпение. Той се върна сухо на въпроса:
— Значи, вие ще се ожените за Розали?
Младият човек тутакси стана неспокоен, защото не можа да пусне в ход нормандското си хитро благоразумие. Той побърза да отговори недоверчиво:
— Зависи, може би да, може би не, зависи.
Но баронът се ядоса на тия увъртания.
— Отговаряйте направо, дявол да го вземе! За това ли дойдохте — да или не? Ще я вземете ли, или не?
Озадачен, младежът не вдигаше поглед от краката си.
— Ако е, както казва господин свещеникът, ще я взема, но ако е, както казва господин Жюлиен, няма да я взема.
— А какво ви каза господин Жюлиен?
— Господин Жюлиен ми каза, че ще получа хиляда и петстотин франка, а господин свещеникът ми каза, че ще получа двадесет хиляди. За двадесет хиляди съм съгласен, но за хиляда и петстотин — не.
Баронесата, потънала в креслото, се затресе при тези думи от сдържан смях, като гледаше неспокойното изражение на селянина. Той я погледна недоволно изпод око, като не разбираше какво весело има в това, и зачака отговор.
Засрамен от тия пазарлъци, баронът отсече накъсо:
— Аз казах на господин свещеника, че ще ви дам чифлика „Барвил“ за доживотно ползуване, а след смъртта ви той ще остане за детето. Чифликът струва двадесет хиляди франка. Думата си назад не вземам. А вие съгласен ли сте, да или не?
Селянинът се усмихна раболепно и доволно и изведнъж стана словоохотлив:
— О, тогава не казвам не. Само това ме спираше. Когато господин свещеникът ми каза, аз се съгласих веднага и се радвах, че ще задоволя господин барона, пък и той няма да ми остане длъжен, мислех си. Нали така, като си помагаме един другиму, все някой ден се връща. Но господин Жюлиен ме намери и се оказа, че били само хиляда и петстотин франка. Аз си казах: „Трябва да разбера тази работа“ — и дойдох. Не че не ви вярвах, но исках да зная. Добри сметки, добри приятели, нали така, господин барон?
За да прекъсне словоизлиянията му, баронът попита:
— Кога искате да сключите брака?
Тогава човекът изведнъж се смути и обърка наново. Най-сетне промълви нерешително:
— Защо да не напишем първо една разписчица?
Този път баронът се разсърди:
— Дявол да ви вземе, нали ще има брачен договор, той е най-сигурният документ.
Селянинът държеше на своето:
— И все пак междувременно нека запишем това, никому не вреди.
Баронът стана, за да тури край на разговора.
— Отговорете да или не, и то веднага. Ако не желаете, кажете, имам и друг кандидат.
Страхът от съперника подплаши хитрия нормандец. Той се реши и протегна ръка като при покупка на крава.
— Дайте си ръката, господин барон, решено. Да пукна, ако се отметна.
Баронът стисна ръката му и извика:
— Людивин!
Готвачката подаде глава през прозореца.
— Донесете бутилка вино!
Чукнаха се, за да полеят сключената сделка, и момъкът си тръгна с бодра стъпка.
Не казаха нищо на Жюлиен за това посещение. Договорът бе изготвен в голяма тайна и след като разгласиха сватбата, извършиха обреда един понеделник сутринта.
Една съседка носеше в черквата зад младоженците бебето, сигурен залог за благополучие. Никой в околността не се учуди. Само завиждаха малко на Дезире Льокок. „Родил се с късмет“ — казваха хората с лукава усмивка, но без сянка от възмущение.