Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Тя говореше с неподражаема лекота, изящно и непринудено. Жана беше очарована и веднага я обикна. „Ето приятелка за мене“ — помисли си тя.
Граф дьо Фурвил, напротив, приличаше на мечок, попаднал в гостна стая. Когато седна, той сложи шапката си на един съседен стол, поколеба се какво да прави с ръцете си, постави ги на коленете си, после на ръчките на креслото и най-сетне скръсти пръсти като за молитва.
Неочаквано се появи Жюлиен. Смаяна, Жана не можеше да го познае. Беше се обръснал. Станал бе хубав, изящен и привлекателен както по време на годежа им. Стисна косматата лапа на графа, който се стресна при появяването му, и целуна ръка на графинята, чието лице от слонова кост като че леко порозовя, а клепките й трепнаха.
Жюлиен заговори. Беше любезен както някога. Бадемовите му очи, като две огледала на любовта, пак станаха гальовни, а косите му, до преди малко безцветни и корави, отново се къдреха меки и лъскави благодарение на четката и уханното масло.
На тръгване графинята се обърна към него:
— Искате ли, драги виконте, да направим в четвъртък една разходка на коне?
А докато той шепнеше, покланяйки се:
— Но, разбира се, госпожо! — тя хвана Жана за ръка и й каза нежно и задушевно със сърдечна усмивка:
— А щом оздравеете, ще препускаме тримата из околността. Прелестно ще бъде! Искате ли?
Тя повдигна свободно полите на своята амазонка и се метна на седлото лека като птичка, а мъжът й поздрави несръчно, яхна едрия си нормандски кон, настанявайки се устойчиво, подобно на кентавър.
Когато се скриха зад ъгъла на оградата, Жюлиен възкликна възхитен:
— Какви прекрасни хора! Ето едно полезно за нас познанство!
Жана, също доволна, без сама да знае защо, отвърна:
— Малката графиня е очарователна, чувствувам, че ще я обикна, но мъжът й има много груб вид. Къде си се запознал с тях?
Той весело потриваше ръце.
— Срещнах ги случайно у Бризвил. Мъжът изглежда малко груб; страстен ловец е и истински благородник.
Обедът премина почти весело, като че в къщата бе влязло някакво затаено щастие.
Нищо ново не се случи вече до последните дни на юли.
Във вторник вечерта, както си седяха под явора около дървената масичка, на която бяха сложени две чашки и шише ракия, Жана внезапно изпищя цяла пребледняла и се хвана с две ръце за корема. Ненадейно я прониза бърза, остра болка, после изведнъж стихна. Но след десет минути я разтърси нова болка, по-продължителна, макар и не тъй остра. Прибра се с голяма мъка, почти носена от баща си и от мъжа си. Късото разстояние от явора до стаята й се стори безкрайно. Тя стенеше неволно, искаше да седне, да се спре, превита от непоносима тежест в корема. Рано беше още, раждането се очакваше през септември, но понеже се бояха да не се случи нещо, впрегнаха кабриолета и чичо Симон потегли в галоп да вика лекар.
Той пристигна към полунощ и от пръв поглед позна признаците на преждевременното раждане.
Болките стихнаха малко в леглото, но някаква ужасна тревога подтискаше Жана, безнадеждна душевна отпадналост, като че някакво предчувствие, тайнствено докосване на смъртта. Има мигове, когато тя минава тъй близо до нас, че дъхът й смразява сърцето ни.
Стаята беше пълна с хора. Отпусната в едно кресло, маминка се задъхваше. Баронът, изгубил ума и дума, тичаше с разтреперани ръце нагоре-надолу, носеше разни предмети, съветваше се с лекаря. Жюлиен се разхождаше напред-назад с угрижено лице, но спокоен вътрешно. А вдовицата Дантю стоеше права до долния край на леглото с подходящото за случая изражение на опитна жена, която не се учудва от нищо. Болногледачка, акушерка и пазачка на мъртъвци, тя посрещаше новородените, чуваше първия им вик, измиваше за първи път недокоснатата им плът, повиваше ги в първата пелена и със същото спокойствие слушаше последната дума, последното хъркане, последния трепет на умиращите, обличаше ги за последен път и изтриваше с оцет похабеното им тяло, завиваше ги в сетния погребален саван. Така тя бе придобила някакво ненарушимо безразличие към всички случайности при раждане или смърт.
Готвачката Людивин и леля Лизон се бяха сгушили безшумно до вратата на вестибюла.
А болната тихо простенваше от време на време.
В продължение на два часа можеше да се предполага, че раждането ще се забави, но призори болките внезапно се подновиха още по-силно и скоро станаха нетърпими.
Жана неволно охкаше през стиснатите си зъби и непрестанно мислеше за Розали — тя съвсем не се бе мъчила, почти не бе простенала; нейното дете, незаконороденото дете, бе дошло на света лесно, без страдания. Тя постоянно сравняваше себе си и Розали в клетата си смутена душа; проклинаше бога, когото някога бе считала за справедлив; възмущаваше се, че съдбата предпочита грешниците, негодуваше срещу престъпните лъжи на тези, които проповядват добро и честност.