Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Понякога пристъпът ставаше толкова силен, че всяка мисъл в нея угасваше. Цялата й сила, живот и разум бяха погълнати от страданието.
Когато болките стихваха за миг, тя не можеше да откъсне погледа си от Жюлиен. И друга болка, душевна, я пронизваше: спомняше си онзи ден, когато слугинята бе паднала пред същото това легло с детето между краката си, братчето на малкото създание, късащо сега тъй жестоко утробата й. Паметта й възстановяваше безпогрешно движенията, погледите и думите на мъжа й пред проснатото момиче. Сега тя четеше в него, като че мислите му бяха изписани в движенията му; четеше същата досада, същото равнодушие към нея, както към другата, същото безгрижие на мъж-егоист, раздразнен, че става баща.
Но изведнъж младата жена пак се сгърчи в страшна болка, обзеха я жестоки спазми и тя си помисли: „Ще умра! Умирам!“ Тогава в душата й се надигна яростен бунт, потребност да проклина и ожесточена омраза към този мъж, който я бе погубил, и към непознатото дете, което я убиваше.
Напрегна се с върховно усилие, за да отхвърли от себе си това бреме. Изведнъж й се стори, че утробата й се изпразва. Болката стихна.
Болногледачката и лекарят работеха наведени над нея. Те махнаха нещо; скоро същият сподавен шум, познат вече, я накара да изтръпне; слабият жаловит вик, тънкото гласче на новороденото проникна в душата й, в сърцето й, в цялото й жалко, изтощено тяло: с несъзнателно движение тя се опита да протегне ръце.
Радост трепна в душата й, буен порив към ново, току-що разцъфнало щастие. В един миг се почувствува освободена, умиротворена и щастлива, щастлива, както никога досега. Сърцето и плътта й се съживяваха, тя беше майка!
Пожела да види детето си. То нямаше нито коси, нито нокти — дошло бе много рано; но щом зърна малкото създание да мърда, да отваря устицата си, да надава писъци, щом докосна хилавото недоносче, което се гърчеше и живееше, заля я неудържима радост, разбра, че е спасена, защитена срещу всяко отчаяние, че има какво да обича, и то толкова силно, че да забрави всичко друго.
От този момент Жана имаше само една мисъл — детето. Тя изведнъж стана фанатична майка, толкова по-страстна, колкото по-разочарована бе в любовта си и измамена в надеждите си. Искаше люлката да бъде непрекъснато до леглото й, а когато почна да става, по цели дни седеше до прозореца и тихичко я полюшваше.
Ревнуваше детето от кърмачката и когато малкото жадно създанийце протягаше ръце към едрата гръд със синкави вени и захапваше с лакомите си устни връхчето кафява набръчкана кожа, Жана гледаше побледняла, разтреперана снажната, спокойна селянка и изпитваше желание да изтръгне сина си от ръцете й, да удря, да дере с нокти гръдта, която той тъй жадно смучеше.
После се зае да шие собственоръчно изящни дрешки със сложни бродерии, за да краси сина си. Обви го в облак дантели, слагаше на главичката му великолепни шапчици. Говореше само за това, прекъсваше разговора, за да кара всички да се възхищават от някоя пелена, лигавче или изящно обшит повой, не слушаше какво се говори около нея, превъзнасяше се над тези парчета плат, дълго ги обръщаше, вдигнала ръка, за да ги разгледа по-добре. После питаше ненадейно:
— Как ви се струва, дали ще му прилича?
Баронът и маминка се усмихваха на тази прекалена обич, но Жюлиен, чиито привички бяха нарушени от идването на този креслив и всемогъщ тиранин, който бе намалил неговото първостепенно значение, несъзнателно ревнуваше малкото човече, откраднало мястото му в дома, и постоянно повтаряше нетърпеливо и гневно:
— Ама че е досадна със своя сополанко!
Скоро тя бе така погълната от майчината си обич, че прекарваше по цели нощи седнала до люлката да гледа как спи детенцето й. Понеже това страстно, болезнено съзерцание я изтощаваше, лекарят заповяда да я отделят от сина й. Жана се разсърди, плака, моли, но всички останаха глухи за молбите й. Всяка вечер слагаха детето до дойката му. И всяка нощ майката ставаше боса и отиваше да долепи ухото си до дупката на ключалката, за да чуе дали то спи спокойно, дали не се е събудило и няма ли нужда от нещо.
Една нощ, връщайки се късно след вечеря у Фурвил, Жюлиен я завари там; оттогава я заключваха в стаята й, за да я принудят да спи.
Кръщението стана към края на август. Кръстник бе баронът, а кръстница — леля Лизон. Детето бе наречено Пиер-Симон-Пол, но в къщи му казваха само Пол.
През първите дни на септември леля Лизон си отиде безшумно. Отсъствието й се почувствува също тъй малко, както и присъствието й.