Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Братко мой, възнамерявам тази сутрин да ловя риба в блатото и вий ще ме придружите. Ще носите въдиците и ведрата ми, ще нанизвате червеите на кукичките и ще стървите!
Толкова често бях вършил под заповедите му тази пренеприятна дейност и винаги с такава неохота, ненавиждайки, освен всичко и ролята на слугата, до какъвто големият ми брат ме принизяваше, че този път се поддадох на чувствата си и решително възразих:
— Не, господине братко мой (така изискваше той да го величая), тая няма да я бъде!
— И защо моля? — изви вежди Франсоа с вид надменен и заплаха в погледа.
— Защото не обичам риболова!
— Малко ме е грижа дали го обичате, или не! Ще сторите туй, което ви се нарежда!
— И дума да не става! — сопнах му се аз и го погледнах право в очите.
Тази ми дързост толкова го сащиса, че му потрябва време, за да се окопити.
— Аз съм ви по-голям брат — рече той най-сетне, — и вие ми дължите послушание!
— Послушание дължа на баща ми и на чичо Совтер!
— И на майка ни! — добави Франсоа.
— И на майка ни! — повторих аз, като се почувствах едновременно гузен, че я бях забравил, и силно докачен, че Франсоа бе забелязал пропуска ми.
— Но и на мен! — тросна се той.
— Ни най-малко!
— А нима забравяте — поде Франсоа, — че един ден аз ще бъда владетел на Мепеш, а вие — нищо и никакво докторче в Сарлат?
Думите му силно ме засегнаха, но се въздържах да го покажа, и колкото се може по-гордо отвърнах:
— Аз ще стана прочут лекар в някой голям град като Париж, Бордо или Перигьо!
— Голям ли, малък ли — все едно! — подхвърли брат ми с неописуемо презрение. — Но ще ли правите нещо повече, освен да лекувате чумави и сипаничави?
— Ще рече — същото, което прави и баща ми, при това драговолно и без дори плата да взема!
Тук Франсоа се усети, изглежда, върху несигурна почва, защото пак отвори дума за замисления от него риболов:
— Вашите врели-некипели малко ме засягат! Като по-голям ваш брат ви заповядах нещо и вие сте длъжен да ми угодите!
— Казах вече, че тая няма да я бъде, господине братко мой!
— В такъв случай ще ви накажа!
Аз тозчас рипнах от стола и решително пристъпих към него.
— Или пък ще заповядам да ви накажат, което е същото! — на скоропоговорка избъбри той.
Усетих го да се огъва и побързах да се възползувам от това, щото бяс ме хващаше при едничката мисъл, че някой ден този никаквец щеше да стане владетел на Мепеш, както сам честичко обичаше да ми натяква. А и освен това яд ме беше на него, задето така всеки път ми напомняше за смъртта на баща ми, мисълта за която, откакто нотариусът Рику ни бе прочел завещанието, ме държеше в постоянен страх.
— Мразя го аз вашия риболов! — процедих през зъби. — Туй е занимание достойно за голтак някой, а не за благородник, комуто по приляга да ловува, да язди или борави с оръжие!
— Ха, с оръжие! — прихна Франсоа. — Та нали аз, нали точно аз стрелях с аркебуза по румите на островчето, дордето вие хъркахте връз вашия куп камъчета!
— Не съм хъркал! — отрекох възмутен.
— И още как! — поряза ме той. — А до вас хъркаше и оня син на говедарка, с когото сте се сдружили!
— Самсон е мой брат!
— Ваш приведен брат!
— И тъй нека да е — промълвих аз, свивайки пестници, — но тогаз един приведен брат струва много повече от заварения роден!
— Нима се осмелявате да ме оскърбите!? — кресна извън себе си от гняв Франсоа. — И нима го предпочитате пред мен, първородния? Та не знаете ли, че Самсон е просто едно гнусно копеле, което не струва дори лайната ми!
Първоначалните ми намерения нямаха нищо общо с онова, което последва; връхлетях отгоре му и такъв плесник му извъртях, че чак кръв му пуснах, а и тъй като наместо да ми се опре както подобава, страхопъзльото му ниеден тутакси ми обърна гръб, сподирих го и с як ритник в задника. Окървавен и хленчещ, големият ми брат изхвърча от залата и с това си отстъпление изгуби в очите ми всяка чест и достойнство. След малко го чух да се дере по стълбището, което водеше към кулата на Совтер, че подобно Каину съм искал да го убия.
Не ще и дума, че денят, в който набих големия си брат, бе ден паметен за Мепеш! И не го помрачиха нито гневните укори, нито камшикът, нито водата и сухият хляб, нито сълзите на майка ми и сурово свъсеното чело на Совтер, нито пък четирийсет и осемчасовото ми заточение в североизточната кула в стая, лишена от всякаква мебел, където бях затворен сам с една метла, която начаса и най-пълноценно използувах срещу паяците, нахвърляйки се отгоре им като бесен, колкото и да ме болеше инак седалището. В туй време Барберин, с облени в сълзи кръгли бузи (с изключение на майка ми, всички жени в къщата бяха на моя страна), ми донесе един чудесен, още топъл бял хляб и кана вода, която се оказа всъщност мляко. Няколко минути по-късно ключът отново се превъртя в бравата и вдигайки глава, видях меднокосия, луничав и ярко синеок Самсон, който остави на пода гърне мед, усмихна ми се и избяга.