Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
Усети някаква суматоха на носа, обърна се и присви очи. Личът отново беше ударил — безумният глад на джорлига зацапваше всяка душа с отчаяната си нужда. Недоразуменията бяха вечното проклятие при немрящите. Макар че при този напор на сурова сила, кипяща из теченията на това море, дори недоразуменията можеха да придобият определена… овеществена истина.
Личът поглъщаше. И с това нарастваше като маса и сила. Изключително любопитна еволюция, дори вероятно уникална. Несъмнено заслужаваща по-усърдно проучване.
Крясъкът на последната жертва заглъхна.
Рязко, глухо изтътване като от басова струна на лира го накара отново да се обърне. Въжето се беше опънало — доказателство, че нещо се е закачило на куката. Акула? Може би.
Въжето изведнъж се отпусна.
Скъсано? Най-вероятно.
Видя зад кораба гръбни перки — понесоха се бързо и после завиха настрани. Десетки и десетки. Една от акулите изскочи на повърхността малко зад кърмата. Беше две трети колкото „Сънкърл“. Изви се, за да избегне сблъсъка с кърмата, след което се хлъзна покрай кораба и окото ѝ, голямо колкото щит, за миг блесна. След това акулата се гмурна и се скри от поглед.
Акулите бягаха, осъзна Бочълайн.
Е, да, тези води гъмжаха от денраби… а и онова там отзад, едно от гигантските сегментирани чудовища, вдигнало огромната вълна… Невероятно бързо беше, отбеляза той. Догонваше дори акулите…
Отново се почеса по брадата.
Лицето на Гъст Хъб беше увито с марля точно под очите, а цялата му глава беше стегната в дебела превръзка; избелелият от слънцето бял плат беше зацапан от три тъмночервени петна, едно в центъра и две отстрани, повече или по-малко на същата височина.
В главата му нахлуха шумове: цвърчене и щракане на челюсти от едната страна, кипяща завихрена вода от другата. Това беше преодолимо, или поне така реши, но точно тогава откъм страната на водата се разнесе опустошителен пукот, а след него дойде неимоверна, непоносима болка. Внезапният удар беше с такава сила, че той си прехапа езика и устата му се напълни с още повече кръв.
Беше коленичил на фордека и гледаше обвиняващо всички останали. Всички му се подиграваха със съвършените си лица, с розовите си носове и прелестните си уши с цвят на сепия. Но сега се свлече на една страна и се сви на кълбо, защото агонията го прониза през едното ухо, което на всичко отгоре вече го нямаше.
А после болката захапа ужасно и другото му липсващо ухо и мамка му, това наистина беше може би най-гадната нощ в живота му.
Хек Ърс допълзя до него. Държеше нож и Гъст се дръпна уплашено.
— Идиот! Няма да те коля! За защита е, от лича. Богове, не си ли натъпка вече търбуха. Виж я и Мипъл, чак сега се появи — пропусна цялото забавление, нали? Както и да е, дойдох да ти дам това… — И вдигна другата си ръка, която стискаше глинена делва. — Ром!
Капитан Сатер удари още една глътка и хвърли празното шише през борда. Зачуди се откъде бе започнало да се обърква всичко. Кражбата на няколкото статуи Сеч'келин сигурно беше лоша идея при всичките онези приказки за ужасните проклятия, кръжащи около проклетите неща. Намерили ги бяха заровени в спретната малка редица под останките от основи на улица „Стой настрана“ точно зад цитаделата на Толл, грозни клечащи фигури от някакъв чуждоземски тебеширенобял мрамор, отдавна зацапан и наклепан от едно-две столетия кухненска смет и дворцова мръсотия. Безизразните мършави лица изглеждаха още по-смразяващо с черните си железни очи и черните железни зъби — неподвластни сякаш на опустошението на ръждата — и със странните си крайници с твърде много изпъкнали стави, двойно огънатите колене и издадените напред капачки, издължени хищни пръсти и, най-странното, железните нашийници, стегнали тънките им вратове, сякаш шестте същества са били домашни любимци.
Дворцовият маг — който ги нарече Сеч'келин, каквото и да означаваше това — ги поиска веднага и самата Сатер се оказа между нещастните глупаци, които трябваше да ги домъкнат до бръмчащата като кошер аптека на мага, кацнала на върха на самотния градски хълм. Седмица по-късно беше помогнала да ги върнат в цитаделата, долу в подземията в един неизползван склад, затворен с нова желязна врата, по която магът вряза толкова много защитни глифове и знаци, че когато приключи, тя заприлича на сплескано свраче гнездо.
Скоро след това горкият чародей полудя, но и да имаше някаква връзка, никой от официалните лица не искаше да говори за това. Сатер не беше единствената, платила за пречистващ ритуал в храма на Солиел зад кладенеца Чиста вода — всеки друг войник, докоснал онези статуи, направи същото, с изключение на ефрейтор Стеб, който, докато чоплел носа си с върха на камата си, спрял пред една врата и тя изведнъж се отворила сама и натикала острието в мозъка му — удивително, че камата изобщо беше намерила мозък, честно. Но след това нещата общо взето се бяха успокоили и те като че ли бяха избегнали проклятието, ако имаше такова. А че магът се удави в един купел със сапунена вода — е, той си беше побъркан, тъй че не беше голяма изненада.