Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

„Животът е като мида — беше ѝ казал веднъж баща ѝ. — Години прецеждане на лайна, а после някой кучи син те отвори и те тикне в проклетата си уста. Край на приказките, скъпо бисерче, край на приказките.“

Живееха край езеро. Цял живот баща ѝ беше водил война със семейство еноти за леговищата на миди — вдигаше огради и поставяше мрежи и капани, и правеше почти всичко друго, което можеше да измисли, за да задържи животинчетата настрана от поминъка си. По интелигентност и груба хитрост обаче енотите надвиха стария тате, побъркаха го и го пратиха в гроба.

Бърдс Мотъл, която по онова време имаше много по-мило име, се усети — докато се взираше в безжизненото лице на баща си, цялото изкривено от последния гневен крясък, — че размисля за бъдеще, съставено от войната, която беше убила татко ѝ. Не можеше да се надява, че ще спечели в тази вечна вражда — единственото ѝ наследство. Що за живот беше това?

Що за живот ли? Прецеждане на лайна, какво друго.

Беше петнайсетгодишна тогава. Събра малко багаж от колибата на прогнилите колове в калните низини — дома ѝ — и тръгна по Пътя на раковините, за да измине за последен път маршрута до града Толл, където доскоро продаваха улова. Толл не беше кой знае какъв град. Вътрешната стена очертаваше скромния градец отпреди двайсет години, а колкото до новите сгради, които се издигаха извън укрепленията, е, никоя не беше на повече от два етажа.

Вземи пръчка и я забий дълбоко в калта, точно докъдето стигат вълните в кротък ден. Върни се след седмица-две, и вече има могилка наноси, събрани около пръчката от едната страна, и плитка дупка от другата страна. Ако не дойде буря да измъкне пръчката, купчината расте, а дупката бавно се запълва.

Това беше град Толл. Каменна цитадела в средата за пръчка и бавният, равномерен поток от хора от околностите, трупащи се като тиня около цитаделата. Десетина години злощастна война, наложила вдигането на укрепления, а след това време на „досаден мир“, както войниците описваха всички дни, месеци и години, похабени в еднообразни упражнения и пазене на гранични земи, за които никой не даваше пукната пара.

Нищо против нямаше да стане войник. Нямаше нищо против полупобърканите глупаци, с които служеше в отделението. Гъст Хъб, Биск Флатър, Сордид и Уормлик. И, разбира се, Хек Ърс, този, когото накрая взе в леглото си колкото от страст, толкова и от скука — макар че, и това си беше самата истина — най-добрият отговор срещу скуката си беше въргалянето, пъшкането и трескавата похот. Ами да де, светът беше пълен с омъжени и иначе ангажирани жени, отегчени до смърт, след като очевидното решение беше пред тях.