Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— Ако бях, безмозъчна гъбо, нямаше да те питам, нали?
— Ами… Старият капитан Ърбот държеше там личния си запас ром.
Сатер заскуба коси. Накрая въздъхна и каза примирено:
— Добре, изнесете рома тогава.
— Това вече е приказка! — извика Уистър, изведнъж оживен. — Хайде, Хек, проклет дезертьор такъв! Няма време за губене!
Двамата скочиха на главната палуба — и се върнаха също толкова бързо. Лицето на Уистър беше бяло като гребен на вълна. Устата на Хек мърдаше, но не излизаше никакъв звук. Сатер изръмжа, провря се между тях до ръба на фордека и погледна долу.
Нещо като купчина карантии в касапница пълзеше по средната палуба, току-що се беше измъкнало от отвора. Имаше десетки малки очи. И стотици къси мазни и мърдащи опашки. Ръце, части от лица, чорлави кичури косми, десетки и десетки малки щракащи челюсти. Беше всъщност най-тъпото чудовище, което бе виждала.
Тя изръмжа още по-свирепо, скочи на главната палуба, закрачи към съществото и с един свиреп ритник го натика през отвора за трюма. Последва хор от жалки писъци, докато нелепата купчина плът пропадаше в мастиления мрак. Силен плясък долу и ново цвърчене, последвано от писукане — не можеше да е сигурна, а и не ѝ пукаше. Обърна се рязко и изгледа с гняв Уистър и Хек Ърс.
— Е, какво чакате?
Долу в трюма, близо до предния отсек, личът спореше със себе си. Души, оковани някога към железните пирони, които бяха забити в труповете им, сега пируваха в зловонната сплав от кръв и кости, която беше личът. Светът беше месо и кръв, а за да си в света е нужно да се сътвори подобие на същото. Твърде редки бяха случаите, когато въздухът бе толкова наситен с магия, за да е възможно такова сътворение. Какъв късмет!
За да си месо и кръв, трябва да поглъщаш месо и кръв. Основна истина, о, да.
Късчета идентичност все пак устояваха, всяка настояваше за правото си на мнение, всяка настойчиво държеше на правото си да властва над всички други. Тъй че гласовете цвърчаха от многото усти на лича, който стоеше сред разчленените полуизядени моряци, повечето от които вече бяха мъртви. Гласове, да, но един оставаше мълчалив, вечно мълчалив, докато спорът продължаваше да изпълва сенките с гъмжилото на някогашни същности.
— Търговска гемия! Е, трюмът е достатъчно голям и ако изядем всички моряци, какво пък, величавото съединение на дух и плът би трябвало да се окаже повече от достатъчно, за да преведе това скромно корабче!
— Немрящ предприемач може да е идея за шега само на някой злонамерен бог — заяви друга душа с тон на чакъл под крака и газещият думите безмилостно продължи: — Дотам ли стигнахме след безброй поколения съмнителен прогрес? Твоето присъствие, майстор Балтро, е оскърбление…
— А твоето не е ли? — изстърга женски глас, стържене и още какво, ако човек вземе сладка женска реч и прокара по нея дърводелско ренде, ако такива неща са възможни, а защо не? — Секаранд те оправи отдавна, а ето, че пак си тук, вързан към нас, читавите хора, като морално разпуснат абсцес…
— По-добре, отколкото брадавица! — кресна чародеят, който беше убит от Секаранд в Печалния Молл преди много време. — Надушвам смръднята ти, вещице Тридбор! Жертва на вбесени саламандри — никакво друго възможно обяснение за гадното ти присъствие…
— Ами ти, Вивисет? Секаранд те тикна в гробница толкова вардена, че и спомен за теб не се измъкна! Че то…
— Моля, моля! — викна майстор Балтро. — Трябва да ви попитам всички — кой друг надушва собствената си плът някъде наблизо?
Хор от гласове се съгласи приглушено през десетките усти на лича.
— Знаех си! — извика майстор Балтро. — Трябва да намерим…
— Като знатен благородник — проговори друг, — трябва да наложа приоритет над вас останалите. Първо трябва да намерим мен…
— Кой в прашното име на Гуглата си ти?
— Лордсън Хум, от Печалния Молл! Родственик на самия крал! Аз също долавям близостта на някаква съществена част от мен — на същия този кораб!
— Съществена? Е, това сто на сто изключва мозъка ти. Бих заложил на свинска зурла.
— Кой си ти? — възмути се Лордсън Хум. — Ще заповядам да те набият с камшик…
— Много късно, конте такова, вече ме набиха. И преди някой от останалите да е попитал, не, не съм от Печалния Молл. Не познавам никого от вас всъщност. Не съм сигурен дали познавам и себе си.
— Пироните — почна някогашният чародей, Вивисет, но гласът на непознатия го прекъсна:
— Не съм от никакви проклети пирони, но се заклевам, че усетих, когато останалите пристигнахте. Включително онзи, дето отказва да говори, и този отказ вероятно е добро нещо. Не, мисля, че бях на борда много преди всички вас. Макар че колко много не мога да кажа. Едно мога да кажа: предпочитах мира и спокойствието, преди да дойдете всички вие.