Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
Целият кораб залитна, подскочи и сякаш се олюля — носът се надигна високо, — щом чудовището се покатери на палубата.
И всичко това — цялата гледка със съществото и Бочълайн, който вече скачаше напред и мечът блесна — връхлетя бързо към Емансипор, щом вранското гнездо и мачтата, на която бе закрепено, се люшнаха надолу. Нещо се блъсна в гърба му и изби всичкия въздух от дробовете му, а след това едно мършаво стенещо телце се претърколи отгоре му и във въздуха — плъша коса и мятащи се ръце и крака — и Емансипор се хвърли напред, и се пресегна…
Внезапното издигане на носа запокити лича и безформеното дете надолу и те рухнаха върху дъските на пътеката над кила. За нещастие на издънката от свръхестественото раждане на Корбал Броуч личът се оказа отгоре. Съкрушителен сблъсък, пукот на всевъзможни кости, включително гръбнак, и щом гръдният кош се огъна, всичко незакрепено вътре в това чудовищно тяло беше мощно изхвърлено навън. Течности заплискаха във всички посоки и накрая тялото изтръска триумфално, като страдащ от запек след мощен напън, горната половина на тяло, доскоро заклещено в мътния му тинест свят. Като кашляше и пръскаше парцали слузеста флегма, Бърдс Мотъл се измъкна и пропадна между корпуса и натрошената дъсчена пътека.
А личът се надигна от протеклата мърша на противника си и вдигна победоносно юмруци и глава, сякаш се готвеше да нададе вой на напълно неоправдано ликуване.
Но дори и най-тъпият схолар знае, че силите на природата неотменимо са подчинени на определени закони. Това, което се гмурка надолу, на свой ред се издига нагоре. Най-малкото това, което плава в моретата, го прави, просто ей така. Тъй че подът се надигна рязко и изстреля лича право нагоре — друг такъв закон, позволяващ изобретяването на разни неща, да речем, като катапулти…
И разядената до кокал смътно напомняща за Абли Дръдър глава — защото личът беше твърде телесен в момента — се натресе като таран през дъските на фордека. И се заклещи.
За миг заслепен от удара, личът не можа да проумее внезапните викове, които го обкръжиха.
— Ритни го!
— Ритни го! Ритни го!
И няколко ботуша с твърди носове заблъскаха по главата на лича от всички страни, трошаха скули, чело, максила, мандибула, предна кост и слепоочия. Ритаха, ритаха, ритаха… а след това един ботуш се натресе в зейналата зъбата уста на лича.
Тъй че той захапа.
Щом ужасяващото същество отхапа половината му стъпало, Гъст Хъб нададе вой, залитна назад и падна на палубата. Пръстите на крака му — които вече липсваха — хрущяха в челюстите на лича, мръсните нокти пращяха, докато още и още ботуши блъскаха по смачканата, вече безформена глава. Сдъвка ги, да, както беше сдъвкано едното му ухо, а другото помляно почти до нищо и той вече чуваше само капещи течности, а колкото до носа, ами той миришеше тиня. Студена солена мазна тиня.
Още малко и щеше да полудее.
Някой се свлече на колене до него и той чу как Мипъл извика:
— Натика си крака право в лайната!
А после се разсмя — а бе тя освен грозна си беше и луда.
Като ръмжеше (и дъвчеше), личът се отдръпна от блъскащите ботуши обратно надолу през дупката и след като примига с едно от все още работещите очи, зърна за миг нещо смътно, което беше Бърдс Мотъл… А тя, след като бе измъкнала късия меч на Абли Дръдър, се хвърли напред и широкото острие потъна дълбоко в гърдите на лича.
Съществото изкрещя, отблъсна жената с половин дузина ръце и тя отхвърча, хлъзна се и рухна.
Личът изтръгна ненавистното оръжие и го захвърли настрани, след което настъпи към омразната смъртна. Спря за миг, понеже нещото, което дъвчеше, заседна в гърлото му. Той се закашля, после измъкна пихтиестата маса от кожа на ботуш, месо, кокал, нокти и, колкото и да е тъжно, косми. Последва още по-голямо унижение, когато съществото тръсна глава и долната му челюст се откърти и тупна в краката му.
Ревът, който изригна от останалата само с горна челюст глава, беше по-скоро хъхрене, но си беше ужасяващо, ако питаха Бърдс Мотъл, и тя изпищя и запълзя назад по пътеката към кърмата… където отгоре, от трезора, ехтяха звуци от свиреп бой.
Дългопръсти ръце с провиснали от тях късове месо се вдигнаха заплашително и личът пристъпи към нея.
Панически протегнатата ръка на Емансипор Рийзи улови Бена Младата за глезена и спря стремглавия ѝ полет към гигантския демон, който дращеше по кърмовата палуба. Слугата изпъшка, след като тежестта на момичето едва не изтръгна ръката му от ставата, а след това, щом тя се люшна право надолу, чу тупването на челото ѝ в мачтата и пукота на ръцете и в горната рея…