Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
А след това Бърдс Мотъл осъзна, че не просто сътворява това мляскащо и цвърчащо чудовищно създание от скромното си въображение. О, не. Беше истинско.
А то вече се изливаше на палубата все едно, че туловището му се носеше на краката на стоножка, и черните му лъскави очи, вече беше сигурна, гледаха право към нея, изпълнени със страстта на гладен гризач. А тези изпъкнали неща не бяха ли зъбати челюсти, които мляскаха и се лигавеха над розовите нослета, извити във всички посоки, но които се вдигаха да подушат въздуха, докато челюстите щракаха, злокобни и малки?
Тя проплака и запълзя заднешком по палубата.
От привидението се стрелна мускулеста човешка ръка, от съвсем неуместно място, а на китката ѝ лъсна изпъкнала татуировка с подскачащи агънца. Втора ръка се изхлузи от нагънати органи и се показа татуировка на озъбен вълк. Нокти се показаха от пръстите, задраскаха по дъските и съществото се повлече напред като гигантски плужек, запълзял към буца прясна тор.
А след това цялото туловище изпълзя навън като гигантски кошмар и се понесе напред ужасяващо бързо до писък — както доказа Бърдс Мотъл с отворената си уста и гласни струни, които можеха да натрошат стъкло, — и тя се дръпна, залитна и пропадна в отвора на трюма.
Търкулна се по стръмните стъпала и тупна тежко на пътеката. Звезди закръжиха пред очите ѝ и се отнесоха на вихрушка в набъбващата черна паст, която след миг погълна и нея.
Красиво, това люшкане в кръг…
Капитан Сатер издърпа изпадналата в несвяст Мипъл до фордека и я подпря там. Дългият меч беше в дясната ѝ ръка в металната ръкавица. Кръв беше оплискала разкъсаните останки от блузата ѝ. Да можеше само да иде до каютата си, да облече бронята и може би да вчеше набързо косата си — правеше го обикновено след секс заради възможните възли, които можеха да закачат главата ѝ за нещо, — но вече беше много късно и съжаленията бяха загуба на време.
Особено след като проклетият лич вече се издигаше от палубата и разгъваше твърде много крайници, с които вършееше между моряците и ги набиваше с ужасни крясъци през цепещото се дърво, през дупки, през които никой с ума си нямаше да си помисли, че е възможно да се провре тяло на голям човек. Но ги беше натикал там, нали?
И нито веднъж, докато напираше през изпадналата в паника тълпа, не беше успяла да стигне навреме до жертвите. В сумрака беше видяла достатъчно от този лич, за да разбере, че мечът ѝ най-вероятно ще е безпомощен срещу него. Висок един и половина човешки бой, огромна издължена сплав от трупове, увита в изсъхнала кожа. Дузина, че май и повече ръце. Изпъкнали подобни на зурли усти, изникнали от рамо, бедро, тил или скула. Плувнали в червени кръгове немигащи очи, лъснали от безброй места. Всеки крак — съчетание от много крака, всички мускули стегнати и възлести като извити плитки, гръдният кош издаден напред като сандък, със здрава вълниста стена от ребра — да се сече през това щеше да е невъзможно и тя го разбираше много добре. Дори забиване щеше да е избито. А главата… главата на Абли Дръдър ли беше това?
Но, о, как искаше Сатер все пак да започне да сече тези проклети ръце.
Уистър пълзеше пред нея и ревеше като насрано бебе.
Колко бяха останали?
Сатер се огледа. На фордека се бяха присвили десетина души. Шест зейнали дупки издишваха ужас около тях в почти правилен кръг. Предната мачта беше прекършена някъде долу, беше се кривнала на една страна и се поклащаше с всяко подухване на вятъра в малкото пляскащи като криле платна някъде горе. Ако ги удареше по-силен порив… проклятие, защо Абли се бе оставил да го убият? Тази мачта просто трябваше да се вдигне и да се изхвърли, иначе щеше да натроши повечето от фордека, щом рухнеше. И в двата случая щеше да е неприятно, а като капитан тя трябваше да мисли за такива неща… о, богове! Побъркала ли се беше? Проклет лич ядеше екипажа ѝ!
— Уистър, ставай! — Дръпна гривната с ключове от колана си. — Оръжейната каюта, до моята! Вземи Хек Ърс. Хек! Зарежи превързването на Гъст, той ще оцелее — иди с Уистър. Измъкнете секирите…
— Съжалявам, капитане, нямаме секири — викна Уистър.
Сатер го изгледа намръщено.
— Нямаме ли? Добре, вземете копия и канджи тогава…
— Нямаме.
— Какво има в оръжейната ми тогава, в името на Гуглата?
— Не сте ли поглеждали?
Сатер пристъпи към Уистър и мечът в ръката ѝ потрепери.