Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
После някакъв умник реши да ги подарят на Пурпурната гвардия — гвардейците бездруго бяха много навътре в магията, както разправяха. Но може би, чудеше се сега Сатер, не е било толкова за подарък, колкото по-малко благородното желание да се отърват от гадните неща.
А след това тя взе, че ги открадна. Защо? Що за безумен импулс я беше прихванал тогава, като някоя костелива ръка за гърлото? Трябваше да заминат през борда, да, направо през борда.
Дали пък тъкмо проклятието не беше съживило лича?
Трябваше да се отърве от тях. Сега, преди да е станало прекалено късно…
Някъде отдолу изригнаха писъци — толкова ужасни, че дори сгрятата ѝ от рома кръв стана леденостудена. Последва грохот, сякаш две огромни туловища се блъскаха едно в друго, и целият кораб се разтърси. Нови писъци и удари, нанасяни с дивашка сила и ярост.
Сатер се огледа намръщено и видя трима моряци.
— Брив! И ти също, Брив! И ти, Брив! Вие тримата, бързо! Това е ключът ми от склада…
— Да слезем долу? — писна единият.
— При кърмата. Там всичко е кротко. Има шест увити статуи — искам ги тук горе, ясно? Горе и през борда! Бързо!
И изведнъж някой се извиси над нея. Висок, изгърбен, с отпуснато закръглено детинско лице. Взря се в нея. Облиза дебелите устни под светлите, малки като мъниста очи.
— Статуи ли?
Брив помощник-готвачът погледна Брив помощник-дърводелеца, после отново извърна очи към подсмърчащата Брив Плетачката на въжета, чиято оранжева гривеста коса беше странно разрошена и кривната настрани. Видя ясно изписания на лицата им ужас — сигурно и на неговото беше изписан същият. По стъпалата пред тях слизаше по-страшният от двамата пътници (трима, ако се броеше слугата, но никой изобщо не броеше слугата), онзи грамадният с кръглото лице, дебелите устни и тънкия глас.
И изобщо не изглеждаше уплашен, което означаваше, че е побъркан.
Ескортът им до трезора, огромният с шумолящата дълга ризница под дебелото черно наметало, с пухкавите бели ръце, сплел пръсти пред корема си, сякаш е някой проклет просещ монах или нещо такова.
„Всички ще умрем. Освен може би той. Винаги става така. Тези, дето командват, винаги оцеляват, а всички останали умират. О, той ще живее, както и Готвача, защото никой не обича да готви и точно там е работата. Готвача е поет.
Да, наистина, поет. Сигурно, колкото че Гуглата не е готвач.
Само да го биваше в поетичните работи. Не може да пее, не може да свири на никакъв инструмент, не може да направи рима, защото римуването, нали, е под достойнството му.
Да, Готвача ще е най-последният, със сутрешния химн на буламача, който сипва в купите. С помпозното лице и с тъпата ритмична реч, все едно изливащият се боклук от думи, изкашляни от гърлото му, е нещо много дълбоко — а бе, чел съм аз поезия, о, да, а и съм слушал много. Казвана, пята, мрънкана, гъргорена, мучана, подсмърчана, викана, шепната, плюта. Тъй де, кой моряк не е слушал?
Но какво ли знаем ние? Не е за нас повдигането на веждата над студеното алчно око, о, не. Ние сме просто слушателите, газещи през някаква сутеньорска психологическа травма, докато идиотът е зяпнал в огледало, целият «любов/омраза», целият словесно онаниране, а ние сме тези, които, щом дойде времето — щом дойде, ха! — които трябва да ахкаме и да кършим таз в лингвистичен екстаз.
Е, добре, Готвача може да си лъска проклетия черпак, сещаш се какво имам предвид.“
Брив, помощник-дърводелецът го сръга в ребрата.
— Дай по-бързичко.
— Млъкни де — изръмжа Брив помощник-готвачът. — Не виждаш ли, че бързам?
И заслизаха по стръмните стъпала към трюма, където обитаваше ужасът — в носовия отсек сиреч. И и тримата моряци (или двама моряци и една морячка, която всъщност беше моряк) изведнъж изпитаха ужасна нужда да идат до нужника.
Брив помощник-дърводелецът стоеше на стъпка зад Брив помощник-готвача и на стъпка пред Брив Плетачката на въжета, която, ако плетеше въжета толкова зле колкото косата си, сигурно щеше да е по-добре да служи на кораба като Готвач. Тъй като Готвача беше поет.