![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Значи мога да си вървя?
— Някой да е прибирал един бастун? — Не последва отговор. Айдър се усмихна доволно, разкривайки перфектните си бели зъби. — Не знам за вървене, но може да попълзиш. Как ти се струва?
— По-добре е от това, да изплувам на повърхността на някой канал, след няколко дни на дъното му, подут като огромен прозрачен глист и смърдящ на гробница. Повече не мога и да искам, предполагам. Чудя се обаче какво ме спира, след като си тръгна оттук, да накарам практиците си да проследят аромата на скъп парфюм и да довършат започнатото в Дагоска?
— Подобен въпрос е толкова в твой стил — въздъхна Айдър. — Искам да си наясно, че мой дългогодишен и доверен приятел държи запечатан плик. В случай на моята смърт, той ще изпрати на архилектора това писмо, в което надлежно е описана точната присъда, която ми бе издадена в Дагоска.
Глокта навъсено прокара език по венците си. Точно каквото ми липсва, още един нож, с който да жонглирам.
— А какво ще стане, ако те застигне кончината, но това няма нищо общо с моите действия? Ако таванът падне отгоре ти например? Или се задавиш с парче хляб?
Очите на Айдър се разшириха, сякаш мисълта за това току-що я осени.
— В такъв случай… предполагам… писмото въпреки всичко ще бъде изпратено, независимо от невинността ти. — Тя почти се задави от смях. — Няма справедливост на този свят, ако питаш мен. И смея да твърдя, че местните жители на Дагоска, поробените наемници, както и изкланите до крак войници на Съюза, които ти накара да се бият за загубената ти кауза, до един ще се съгласят с това. — Усмихна се миловидно, все едно просто си бъбреха за градинарство. — Май ще се окаже, че животът ти щеше да е много по-лесен, ако просто я беше оставил да ме удуши.
— Четеш ми мислите. Но вече е прекалено късно за това. Направих добро и сега, естествено, трябва да си платя за стореното.
— Да те питам само, преди пътищата ни отново да се разделят, и този път, да се надяваме, завинаги. Замесен ли си в тази работа с гласуването в Камарата на лордовете?
Глокта усети как единият му клепач започва да трепери.
— Задълженията ми до известна степен се припокриват и с това. Всъщност всяка минута от деня ми е ангажирана с това.
Карлот дан Айдър се надвеси заговорнически над масата, подпря се на лакти и попита:
— Кой, мислиш, ще е следващият крал на Съюза? Брок ли ще е? Или Ишър? А може би някой друг?
— Рано е да се каже. Работя по въпроса.
— Хайде тогава, куцай си по пътя. — Тя даде знак с глава и Глокта усети как отново му нахлузват чувала.
Дрипавата сбирщина
Командният пост на Джизал се намираше на хребета на издължено възвишение. И беше дотолкова „команден“, доколкото можеше да се нарече така, предвид че думата предполагаше присъствието в него на някой, който държи нещата под контрол, а не на човек като него, тотално объркан и в пълно неведение относно ситуацията. Отгоре се откриваше прекрасна гледка към плитката долина. Или по-скоро, би била прекрасна в едни по-добри времена. Но предвид ситуацията, гледката беше всичко друго, но не и приятна.
Основната маса от бунтовници покриваше изцяло няколко широки ниви на дъното на долината. Ако ги нямаше проблясъците на стомана, щяха да са досущ тъмен, мърляв и заплашителен рояк насекоми, плъзнали по реколтата. Земеделски сечива и занаятчийски инструменти най-вероятно, но все пак достатъчно остри.
Дори от това разстояние се забелязваха обезпокоителните признаци на организираност. Прави, равномерно разпределени пролуки между строевете за бързото придвижване на вестоносци и оборудване. Приликите между тази тълпа и истинска армия бяха очевидни дори за необиграното око на Джизал. Който и да командваше там долу, разбираше си от работата. Вероятно много повече отколкото той.
Малки и не чак толкова организирани, но достатъчно многобройни бунтовнически групи бяха пръснати навред из околността. Изпратени да търсят храна и вода, те не оставяха и троха след себе си. Огромната, жива, черна маса в зеленото поле напомняше на Джизал за мравуняк, попаднал на обелки от ябълка в тревата. Той нямаше представа колко хора имаше в долината, но погледнато отгоре, бройката от четирийсет хиляди изглеждаше сериозно подценена.
В селото зад основната маса от бунтовници в далечния край на долината горяха огньове. Просто клади или цели постройки, нямаше как да види оттук, но Джизал се боеше, че по-вероятно щеше да се окаже второто. Над селото се издигаха три високи стълба тъмен дим. Високо горе вятърът ги разнасяше и подправяше въздуха със слаб, но тревожно осезаем мирис на огън.