Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Кити Заека ще ви приеме.
Още докато вратата се отваряше, той почувства полъха на необичаен мирис. Не можеше да се каже, че е неприятен, беше по-скоро сладък, но от сладостта му косата по тила на Стейп Рой настръхна. Стейп беше сигурен, че никога преди не е срещал подобна миризма. Нещо го предупреждаваше, нещо го плашеше, въпреки цялата му свирепа храброст. Вече дълбоко смутен от гледките в Кити Таун, той прекрачи прага, а старецът остана в преддверието и затвори вратата зад него.
Стаята беше сумрачна, но грижливо нагласеното осветление позволяваше да се вижда пода. Над височината на кръста се мержелееха само неясни силуети. Някой седеше зад бюро в средата на помещението, но приличаше на безплътна сянка.
— Моля ви, настанете се удобно, Изкупителю.
Този глас! За пръв път в живота си чуваше нещо подобно. Нямаше нотки на жестокост, нямаше злобно съскане, нито открита или прикрита заплаха — нямаше нито един от тоновете, които познаваше. Гласът напомняше гукането на гълъб, печална въздишка или глухо мяукане. В известен смисъл това беше най-ужасният звук, който бе чувал някога. Той сякаш отекваше в стомаха му като най-дълбоката, недоловима за слуха нота на органа в голямата киевска катедрала. Стейп имаше чувството, че всеки момент ще му призлее.
— Не изглеждате добре, Изкупителю — изгука гласът. — Желаете ли вода?
— Не. Благодаря.
Гласът на Кити Заека въздъхна, сякаш от дълбока загриженост. На Стейп му се стори, че го целува нещо невъобразимо гнусно.
— Тогава да преминем на въпроса.
Изкупителят трябваше да събере цялата сила на волята си, за да отговори — сила, доказвана многократно при изгаряне на еретици и масови кланета на невинни.
Дълбокото дишане не помагаше. То само засилваше въздействието на онази ужасна сладникава миризма.
— Вярно е — каза Кити Заека, — че четирите млади особи, които търсите, са в Мемфис.
— Можете ли да стигнете до тях?
— О, Изкупителю, до всекиго може да се стигне. Живи ли ги искате?
Клетият Рой Стейп едва се удържаше да не припадне.
— Можете ли да го направите?
— Нямам това намерение, Изкупителю. Разбирате ли, не е в мой интерес.
После той издаде странен звук — може би тихичък смях, може би не. Вратата се отвори и старецът, който го бе въвел, каза:
— Заповядайте насам, Изкупителю.
Десет минути по-късно зашеметеният Изкупител Рой Стейп започваше да се опомня от ужасната среща с Кити Заека.
— По-добре ли се чувствате, Изкупителю? — попита старецът.
Стейп го погледна.
— Що за…
— Не задавайте въпроси, които могат да се възприемат като обиди — прекъсна го старецът. — Подобно поведение тук е крайно неразумно. — Старецът въздъхна дълбоко. — Знаем, че искате да изведете от стария град трите момчета и момичето. Това е възможно, но няма да бъде сторено, защото ще наруши важни интереси, които са ни присърце.
— Тогава отивам да уведомя господаря си. Той държи да научава лошите новини незабавно.
— Не ставайте неразумен, Изкупителю — каза старецът. — Многото бързане винаги бави. По някое време те трябва да напуснат града. Ще ви известим и в знак на добра воля ще ви ги предадем здрави и читави. Обещаваме.
— След колко време?
— След колкото трябва, Изкупителю. Ще удържим на думата си — но нека да бъдем наясно. Ако предприемете някакви опити да се доберете до тях, Кити Заека ще сметне това за удар срещу собствените му интереси.
На вратата се почука.
— Влез.
Появиха се двама пазачи.
— Тези мъже ще ви придружат до портата на Кити Таун. В знак на добра воля конят ви е нахранен и напоен. Сбогом.
Когато Изкупител Стейп излезе от сградата, въздухът на Кити Таун го блъсна като удар в лицето. Шумът! Хората! Чувстваше се като прогледнал слепец, чиято първа гледка е пъстротата на ада, като глух, възвърнал слуха си единствено за да чуе края на света. Тук всичко живо предлагаше на всеослушание стоката си, срамотии се подмятаха на показ, малчугани с роклички подвикваха „Ела, ела да ме вземеш“, мъже на средна възраст търсеха своите мъчители, лелки с начервосани гърди обещаваха какво ли не, а невръстни улични тарикатчета търсеха кого да преметнат.