Когато боговете се смеят

Чеботаев внезапно почувства, че нещата не вървят, както трябва. Не можеше да разбере в кой момент инициативата в разговора се бе изплъзнала от ръцете му, но сега всичко тръгна наопаки. Очевидно беше сбъркал някъде, с нещо бе ядосал Светлана, но къде и с какво? Хем вече имаше чувството, че добре се е подготвил за този разговор. Сега тя застана в агресивна позиция, а той е принуден да я уговаря и убеждава, вместо да я постави в положението на уплашена и да започне подробните обяснения какво и как трябва да прави, за да им помогне да намерят престъпника.

Андрей от самото начало беше сигурен, че в разговора не може да възникнат каквито и да било трудности. Абе просто тези трудности няма откъде да се вземат. Вярно, Светлана и този танцьор, Бейсенов, са по-млади от него, но не толкова, че да минават за друго поколение. Самият той съвсем наскоро, и то с големи усилия, под натиска на родителите си успя да се отърве от натрапчивия жаргон на цели деветдесет процента от неговите връстници. Самият той с удоволствие ходеше да слуша модерни групи, разбира се, когато времето му позволяваше, и се обличаше като всички на неговата възраст, и не отваряше книга твърде често. Тоест той обичаше да чете, но предпочиташе да го прави на компютъра и в интернет. И ако допуснем, че мисленето на престъпника по естествен начин трябва да се различава от мисленето на служителя от милицията, то със законопослушните граждани, каквито бяха Светлана и Биримбек, Андрей Чеботаев би трябвало да разсъждава и чувства по един и същ начин. Така поне си бе мислил той до последния момент. Обаче ето на, нещо се обърка, нещо от замисъла на Щирлиц не се върза. Сега излизаше, че казахското момче Биримбек се озова на страната на оперативния работник, докато московското момиче Светочка е на абсолютно противоположно мнение. Нещо повече, той, Чеботаев, глупаво пропусна момента, когато би могъл да действа меко, със средствата на убеждението, докара ситуацията до открито противопоставяне, момичето започна да се държи враждебно и беше ясно, че сега вече няма да отстъпи от позицията си. Андрей схвана и още една грешка, която бе направил. Та нали още когато събираше сведения за групата му бяха казали, че Медведева не обича твърде Бек Бейсенов и макар че самият Бек не се и досеща за това, за всички околни то е съвършено очевидно, във всеки случай отношенията между тях не са приятелски. Именно затова не биваше да води разговора с тях едновременно. Нищо нямаше да загуби, ако отначало беше поговорил със Светлана, а после се бе срещнал с танцьора. Е, щеше да изгуби три–четири часа повече — и толкоз. А сега какво излезе? Излезе, че Светлана зае позиция и за нищо на света, камо ли пък заради някакви солидни аргументи, няма да отстъпи — само защото до нея стои Бек. Пред него тя няма да се изложи и предаде. Вярно, Чеботаев не можеше да знае това със сигурност, но трябваше да го предвиди. Сега вече беше очевидно, че докато Бейсенов е тук, от разговора няма да има полза. Танцьорът смята, че тя не е права, и Светлана ще упорства до последно просто заради принципа. Е, и какво ще прави Андрей сега? Да помоли Биримбек да си върви? Още по-лошо. Да прекрати разговора и да предаде всичко в ръцете на следователя, който ще ги извика в кабинета си и ще разговаря с тях със съвсем друг тон? Тоест ще излезе, че той е направил гафа, а други ще му сърбат попарата. И на него му е гадно на душата, а и още не се знае дали ще му се размине. Щом види пред себе си агресивно настроеното момиче, следователят бързо ще схване, че с нея е било работено неквалифицирано, а може да не стане нужда и да го схваща, а тя сама да му го каже, хем и да поизлъже, както често се случва. Дааа, хубаво се насади…