Когато боговете се смеят

Още щом се разбра за загадъчния почитател на Женя Рубцова, оперативните работници още веднъж разговаряха с приятелите и познатите на Валерий Фризе и Николай Курбанов, но не с всички наред, а само с онези, които са били със загиналите във вечерите преди убийствата, които са ходили заедно с Фризе в нощния клуб „Херакъл“, а с Курбанов съответно в „Нощна пеперуда“.

Валерий Фризе в онази вечер бил с приятелката си.

— Постарайте се, моля, да си спомните буквално всичко, за което разговаряхте, докато бяхте в клуба — помоли я Доценко.

Както и трябваше да се очаква, момичето на име Дина уверяваше, че не са разговаряли за нищо особено, а и вече бил минал цял месец, нима би си спомнила всичко?

— Да сте обсъждали изпитите например? — попита Доценко, тъй като знаеше, че Дина и убитият са били в един курс.

— Ами не, едва ли, беше още средата на май, до сесията имаше много време.

— Или работата на Валерий във фирма „Тектон“?

— И нея не, та той се занимаваше с програмното обезпечаване, а аз нищо не разбирам от това.

— За какво си говорехте обикновено?

— За всичко. — Дина горчиво се усмихна. — Валера беше невероятен, с него можех да си говоря за всичко, което ме интересува. Той знаеше страшно много, а ако не знаеше нещо, но виждаше, че ми се иска да поговорим за него, винаги се стараеше да разбере за какво става дума, та после да може да го обсъди с мен.

— Например?

— Ами… Например веднъж споменах нещо за Лана Вайсмюлер, а той ме слуша съвсем мъничко, а после каза: „Дай ми ден-два, ще намеря касети с нейни филми, ще ги видя, а после ще се върнем към този разговор“. Хем беше много зает, учеше и работеше, но пак искаше да отдели време за тези касети, за да разговаря на интересна за мен тема. За Валера винаги беше много важно да ми е интересно с него.