Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Не, ще го заобичам още по-силно и още по-страстно — подсмихнах се аз. — Ще започна да го ревнувам. Ще го изтормозя и той ще избяга от мен накъдето му видят очите.
Таня поклати глава със съмнение.
— Лома няма връзка с друга жена. Иначе щяха да ми подшушнат… Нали ти казах, че е луд по теб, за него ти си всичко на този свят.
— Точно затова ще го уморя от щастие — обещах на Таня, а тя се изсмя и завъртя глава.
Щом останах сама, започнах да обикалям из апартамента и да измислям плана на военната си операция. Приятелката ми беше права, че Лома окончателно се смахна, кълнеше ми се в любов, не сваляше очи от мен и непрекъснато ми се натискаше. Нямах миг покой от него. Ту ми се обаждаше по телефона, ту пристигаше ненадейно, когато изобщо не го очаквах и исках да си остана малко на спокойствие, а трябваше да въртя, да суча и да се правя на безумно влюбена. А ако случайно се забавех с любовните си изблици, той веднага започваше да се взира в очите ми и да пита с подозрение:
— Лада, какво ти има? Настроение ли нямаш?
И за да гарантирам собствената си безопасност, аз започвах веднага да демонстрирам добро настроение и повишена готовност за любов.
От началото се успокоявах, че всичко това би трябвало бързо-бързо да омръзне на Лома. Само че изобщо не бях познала. Ако продължахме в същия дух, след два месеца просто нямаше да има нужда да се обличам сутрин. Подаръците му ме изнервяха не по-малко от любовта му, защото той мъкнеше вкъщи каквото му падне, без изобщо да се замисля дали имам нужда от това или не. И аз трябваше да се радвам на тези подаръци, защото иначе Лома се натъжаваше и ми досаждаше с въпросите си:
— Ладенце, не ти ли харесва? А какво искаш?
А аз имах само един отговор: искам да стана вдовица. Таня отказа да ми помогне, а на мен тази работа не ми е по силите. Значи имам само един изход — да съсипя Лома с ревност, но Таня беше права и тук: сякаш напук Лома се оказа примерен съпруг, всичките му мадами изчезнаха нанякъде и дори никой не се обаждаше по телефона. Но аз не губех надежда. Стига да имаш желание, винаги ще се намери за какво да се заядеш. И реших да започна още същата вечер.
Лома се прибра около осем часа вечерта. Щом чух, че вратата се хлопна, аз се появих от хола. Той понечи да ме целуне. Не проявих ентусиазъм и с известна строгост в гласа се поинтересувах:
— Къде беше?
— В кантората — учуди се Лома.
— Пет пъти се обаждах там, но те нямаше.
— Излизах на два пъти по работа… Какво е станало?
— Нищо. Каква работа?
— Ей сега ще ти разкажа… Лада, какво ти е?
— Нищо ми няма. Обаждам ти се, а ти се мотаеш някъде. Със Святов ли миткахте? Той само за мадами мисли. И ти ли си като него?
Очите на Лома бавно, но сигурно излязоха от орбитите.
— Какви ги дрънкаш, Лада? Какви мадами? Пет пари не давам за тях, да пукна, ако не е така…
— Ломе — казах аз и повиших глас, — господ да ти е на помощ, ако науча нещо. Място няма да си намериш…
— Ладенце… — извика той, но аз го прекъснах:
— Измий си ръцете, сядай да вечеряме и ми разкажи какво прави днес в кантората.
Той заситни към банята, върна се, седна срещу мен и ме погледна в очите. Лицето му направо сияеше от щастие. „Няма значение, всяко начало е трудно“, утеших се аз.
На другия ден Лома бодро се отзоваваше на всичките ми обаждания, идваше си вкъщи почти на всеки час и сам непрекъснато ми звънеше. Вкъщи настана същинска лудница. Таня се веселеше:
— Лома е страшно доволен… Вчера ми се оплака. Лада, вика, се е побъркала, ревнува ме, не ми дава да мръдна на крачка от нея, а пък мутрата му грее от щастие и дори през ум не му минава да прикрие глупавото си задоволство.
— Нищо — изръмжах аз. — Това е само началото.
След месец ми провървя. Обадих се в кантората, а слушалката вдигна някакво момче, което не можах да разпозная по гласа.
— Къде е Лома? — попитах.
— Тук.
— Къде тук? — ядосах се аз.
— Седи в кръчмата.
— С мадами ли е?
Момчето се засмя:
— Там е фрашкано с хора, празнуват нещо.
Затворих слушалката и за пет минути се приготвих за излизане. Отдавна не ме бяха виждали в кантората и затова момчетата малко се смутиха.
— Къде е? — гракнах аз и тръгнах към залата, като пътьом метнах коженото си палто в нечии ръце. В центъра й край две събрани маси се вихреше веселба. Там седяха петима мъже и четири жени с напълно приличен вид. Лома седеше на края на масата, но на разстояние от нея с кръстосани крака и ръце върху коленете си. И имаше вид на доволен от живота човек. Устремих се към него.