Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— А ти как мислиш? — попитах го нежно аз.
Той замълча и ме погледна сериозно.
— Не зная. Това, че ти е кеф да си с мен като с мъж, го усещам, но другото…
Той се намръщи и ме погледна изпод вежди… Лома си беше глупав, но му се искаше да повярва на думите ми. Притиснах главата му до гърдите си, погалих го по косата и замърках:
— Обичам те… Не усещаш ли? Ядосваш ми се за разни минали неща, а не виждаш, че съм луда по теб. Кажи сега, не си ли глупчо?
Той надигна глава, вторачи се в очите ми, гледа ме дълго, на лицето му се изписа известно смущение, сетне ме прегърна, притисна ме силно и каза:
— Ладенце, закълни се, че ми казваш истината. Закълни ми се и ще ти повярвам.
Засмях се, близнах го нежно като кученце по шията и се заклех:
— Бял ден да не видя, ако не е така.
И стана точно така, както го казах.
След един месец се оженихме. Естествено кума ни беше Таня и изглеждаше много доволна от нещо. Както и предполагах, Лома се опита да превърне сватбата ни в зрелище, което да напомня коронация, но аз се възпротивих и настоях за скромна церемония.
Много скоро влюбеният Лома започна да ми къса нервите повече, отколкото вбесения и аз взех да си спомням за времената, когато се биехме и карахме, като за най-хубавите дни от живота ми. За разлика от мен Таня се веселеше и потриваше ръце.
— Нали ти казах, че ще заживееш като в приказка.
— И това ми било приказка — ядосвах се аз.
— А ти какво искаш? Харчиш пари колкото си искаш, мъжът ти те обича, крачка не прави без теб и само „Ладенце“ та „Ладенце“ повтаря. Момчетата също разправят, че Лома се е побъркал по жена си.
— Писна ми от него — креснах аз.
— Престани, миличка… — Приятелката ми се намръщи.
— Таня, хайде да помислим как да се отървем от Лома.
— Какво значи „да се отървем“? — сепна се тя.
— Това и значи, искам да бъда вдовица.
— Да не си откачила? Нещата тъкмо се наредиха, Лома те слуша, умира за теб, какво още искаш? Всяка жена щеше да е щастлива с такъв мъж.
— Ами тогава вземи го ти — изсъсках й.
— С удоволствие, само че той е изгубил и последната си капка мозък по задника ти… Вчера го срещнах. Мъкне някакво кожено палто с доволна физиономия. „Подарък за Лада“, вика — изимитира мъжа ми Таня, — и целият грее от щастие.
— Започна да строи къща — оплаках се аз. — Таня, отърви ме от този малоумник, докато не е прахосал всичките ми пари. И без това няма да построи нищо читаво…
— Ами заеми се ти с тази работа… кажи му какво да прави. Той ти е мъж и разсъждава съвсем правилно. Двамата с него не можете да се тъпчете в три стаи? А когато дойдат децата…
— Млъкни, глупачко — креснах й отново и дори замахнах.
Таня се разсмя и рече:
— Чудиш се вече какво да правиш. Лома е златен мъж и ако се държиш с него както трябва…
— Той е същински идиот.
— А ти какъв искаш? Нали имаше един умен, Дима се казваше. И само дето след две седмици с него започна да се гърчиш от мъка…
— Ама че си проклета — поклатих глава аз. — Щом не искаш да ми помогнеш, недей, сама ще се справя.
Таня се изплаши.
— Лада, не върши глупости. Лома може и да е малоумен, но ако заподозре, че пак му въртиш някакви номера, трети път няма да ти прости. И ще се молиш всичко да е както преди, но няма да стане. Чуваш ли?
— Чувам — отвърнах недоволно аз.
— Тъй да знаеш. Вече си казала, че го обичаш и го обичай.
— Ще го задуша от обич.
Таня се развесели и заяви:
— Надали ще успееш. Лома е як мъж…
— Я си върви вкъщи — отсякох аз.
Приятелката ми се обиди:
— С какво чак толкова те е изнервил? Хубавец е, здрав е като бик, джобовете му са фрашкани с долари… Е, бил глупав, голяма работа… Това е още по-добре. Лада, ти си умна жена и знаеш, че е по-лесно да си имаш работа с глупав мъж… Бизнесът си върви, а ако не се заплеснем и пропуснем възможността, скоро ще сложим ръка на всичко.
— Искам да бъда вдовица — напомних й аз. — Намери някой килър, ще му платя колкото иска, само и само да се отърва от този негодник…
— Сега не му е времето за това — простена жално Таня.
— Казах ти вече, че ако не искаш да ми помогнеш, сама ще се заема с тази работа…
— Какво искаш да кажеш, че сама ще го застреляш, така ли? — изненада се приятелката ми.