Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Как така?
— Лейди Астуел твърди, че е напуснала високата стая в дванайсет без четвърт, а секретарят е отишъл да си легне в единайсет часа. Единственото време, през което е могъл да извърши престъплението, е било между дванайсет без четвърт и завръщането на Чарлс Левърсън. Както споменахте току-що, вратата на стаята ви е била открехната и секретарят не би могъл да излезе от стаята си, без да го видите.
— Така е — съгласи се Виктор Астуел.
— Има ли друго стълбище?
— Не, за да стигне до високата стая, той трябва да мине покрай вратата ми, а аз съм напълно сигурен, че не съм го видял. Пък и, мосю Поаро, както току-що ви обясних, този човек е хрисим като монах, уверявам ви.
— Да, да — кимна Поаро. — Разбирам го. — Замълча и след минута размисъл продължи: — Няма ли все пак да ми кажете причината за кавгата ви със сър Рубън?
Лицето на събеседника му придоби тъмночервен цвят.
— Нищо няма да ви кажа!
Детективът вдигна очи към тавана и промърмори:
— Мога да проявя дискретност, щом е намесена дама.
Виктор Астуел скочи на крака и извика:
— Как, по дяволите… какво искате да кажете?
— Мислех си за госпожица Лили Маргрейв.
Виктор Астуел се поколеба минута-две, после лицето му възвърна нормалния си цвят и той отново седна.
— Твърде сте умен, мосю Поаро. Да, скарахме се заради Лили. Рубън се беше настроил срещу нея. Беше открил нещо, фалшиви препоръки или нещо такова. Казах му, че не вярвам и дума от това. После отиде по-далеч, отколкото имаше право. Спомена, че крадяла и нощем излизала от къщата, за да се среща с някого. Мили Боже! Върнах си му го! Казах му, че по-велики мъже от него са били убивани за по-дребни обвинения. Това го накара да млъкне. Рубън се страхуваше малко от мен, когато се разгневях.
— Не се изненадвам — обади се тихичко Поаро.
— Непрекъснато мисля за Лили Маргрейв — продължи Виктор, но вече с друг тон. — Всичко ми харесва в нея.
Поаро замълча. Беше се втренчил пред себе се, потънал в размисъл. Изведнъж рязко се сепна и каза:
— Мисля, че трябва да се поразходя. В селото нали има хотел?
— Два — отвърна Виктор Астуел. — „Голф хотел“ и „Майтър“ до гарата.
— Благодаря ви — поклони се детективът. — Трябва непременно да се поразходя.
„Голф хотел“, както показва и името му, бе разположен до игрището, почти до сградата на клуба. Поаро първо се спря там по време на своята разходка, от която, както твърдеше, се нуждае толкова много. Малкият човек си имаше свой начин да върши нещата. Три минути след като влезе в хотела, вече говореше почти приятелски с управителката госпожица Лангдън.
— Безкрайно съжалявам, че ви причинявам това неудобство, мадмоазел, но виждате ли, аз съм детектив — започна той.
Винаги бе предпочитал непринудеността и в този случай методът му веднага даде резултат.
— Детектив! — възкликна тя и го изгледа със съмнение.
— Не съм от Скотланд Ярд — увери я Поаро. — Всъщност, както може би сте забелязали, не съм англичанин. Не. Провеждам частно издирване относно смъртта на сър Рубън Астуел.
— Не думайте! — ококори в очакване очи госпожица Лангдън.
— Точно така — засия той. — Само на дискретен човек като вас мога да доверя този факт. Струва ми се, мадмоазел, че можете да ми помогнете. Бихте ли ме осведомили дали в нощта на убийството при вас е бил отседнал господин, който е отсъствал същата вечер, но се е върнал около дванайсет и половина?
Очите на жената щяха да изхвръкнат.
— Да не би… — заекна тя.
— Убиецът да е бил при вас? Не! Но имам основание да смятам, че ваш гост се е разходил през онази нощ до „Мон Репо“ и ако е така, той може да е видял нещо, на което да не е придал значение, но което би било много полезно за мен.
Управителката енергично закима с глава, сякаш бе напълно в течение на детективското разследване.
— Напълно ви разбирам. Нека си помисля. Кой беше отседнал тогава тук?
Тя се намръщи, очевидно припомняйки си наум имената, като от време на време разлистваше книгата и следеше редовете с пръст.
— Капитан Суон, господин Елкинс, майор Блайнт, старият господин Бенсън. Не, сър, мисля, че никой от тях не е излизал през онази вечер.