Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Докато ядеше пица с него в апартамента му, й се стори напрегнат като котка, чиято територия е завладяна от куче. Не че беше рязък, американците имат идеален израз за това — като на пружина.
Е, и тя беше като на пружина, затова изстреля новината си направо.
— Днес Кърт Шилер се опита да се самоубие.
— И никой не ми е казал? — попита той.
— Сигурна съм, че професорът щеше да ти съобщи утре — отвърна тя, като избърса потекъл по брадата й доматен сос с леко треперещите си пръсти. — Стана малко преди да тръгна.
— Мамка му! Как?
— Той е лекар, Кармайн. Взел е коктейл от морфин, фенотиазин и секонал, за да си спре сърцето и дишането, както и стемител, за да е сигурен, че няма да ги повърне.
— Искаш да кажеш, че е мъртъв?
— Не. Мори Финч го намерил малко след като изпил всичко и го реанимирал, докато го закарат в спешното отделение на болницата на Холоуман. След това му инжектирали противоотрови и му направили стомашна промивка, прескочил е трапа. Горкият Мори беше шокиран до дъното на душата си и обвиняваше себе си. — Остави на масата изяденото до половина парче пица. — Като говоря затова и апетитът ми изчезва.
— Аз съм свикнал — каза той и си взе още едно парче. — Шилер единственият такъв случай ли е?
— Не, но е най-драматичният. Надявам се, когато се възстанови достатъчно и дойде на работа, тези, които направиха живота му ад, да го оставят на мира. Няма да има повече свастики по плъховете. Те според мен бяха отвратително дребнави! Емоциите ни могат да са ужасно разрушителни.
— Със сигурност. Емоциите замъгляват здравия разум.
— Убийството от емоции ли е мотивирано?
— Емоции, студени като открития космос и горещи като ядрото на слънцето — отвърна Кармайн. — Убиецът е врящ котел от емоции, които си мисли, че може да контролира.
— Но ти не смяташ, че може?
— Не. Те го владеят. Но не можем да го разкрием, защото успешно балансира между открития космос и слънчевото ядро. — Взе наяденото парче пица от чинията й и й даде друго. — Вземи, това е по-топло.
Тя го опита, но се задави. Кармайн се намръщи и й предложи чаша отлежал коняк.
— Майка ми би го нарекла грапа, но коняк е много по-точно. Изпий го, Дездемона, после ми кажи с кого другиго от „Хъг“ са ставали инциденти.
По тялото й се разля топлина, последвана от прекрасно чувство за блаженство.
— Професорът — каза тя. — Всички мислим, че е на ръба на нервна криза. Издава заповеди, после забравя за тях, отменя разпореждания, които не трябва, остави Тамара Вилич да се измъкне, въпреки че е извършила убийство… — Сложи ръка върху устата си. — Нямах предвид буквално. Тамара е пълна крава, но нейните престъпления са морални, не е убийца. Има връзка с някого и е ужасена, че може да се разчуе. Доколкото я познавам, той не е само забранен плод. Тя е влюбена в него и й е поставил условие — или го пазим в тайна, или се разделяме.
— Което означава, че или е важна клечка, или се страхува от жена си. Кой друг освен професора може да е?
Очите й се изпълниха със сълзи.
— О, Кармайн! Всички сме под напрежение. Надяваме се и се молим, ако това чудовище убие пак, престъплението му да няма нищо общо с „Хъг“. Духът на учените е толкова паднал. Чандра и Сатсума почват да споменават за преместване, а специално Чандра е нашият гений и нашата надежда. Юстас получи още един фокален пристъп, дори професорът се разведри. Това е постижение за Нобелова награда.
— Един на нула за „Хъг“ — каза Кармайн кисело. Лицето му се промени, той застана на колене пред нея и взе ръцете й. — Криеш нещо от мен и то се отнася до теб. Кажи ми.
Тя се дръпна.
— Нищо ми няма, какво да ми е? — попита.
— Ами отиваш на работа и се връщаш с кола. Забелязах корвета на паркинга на „Хъг“. Минавам често покрай него напоследък.
— О, това ли! Стана прекалено студено да ходя пеша.
— Моето пиленце ми каза друго.
Тя се изправи и отиде до прозореца.
— Просто глупави фантазии.
— Какви фантазии? — попита той и застана до нея.
Излъчваше топлина, тя го беше забелязала и преди, но сега й се стори странно успокояващо.
— Ами… — започна, но спря, после изстреля думите бързо, сякаш се боеше, че ако се забави, ще размисли. — Всяка вечер някой ме следи от работа до вкъщи.