Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
По едно време влязоха майка му и Алис и го разтърсиха да се събуди.
— Какво се случи? — настоятелно питаха и така се кикотеха, че едва се разбираше какво казват. — Какво се случи, Чарли?
Не виждаше ясно фигурите им, ала смехът им го пронизваше. Бруно настръхна, когато Алис го докосна по рамото. Не можеше да го изрече, но знаеше какво му се иска да им каже. Какво правеха в стаята му, щом не му носеха вести от Гай?
— Какво? Какъв Гай? — попита майка му.
— Излизай! — кресна Бруно и към двете.
— О, не е на себе си — нажалено промълви майка му, сякаш бе до леглото на умиращ. — Горкото момче. Горкото, горкото момче!
Бруно взе да върти глава наляво-надясно, за да не му сложат студения мокър компрес. Мразеше ги, мразеше и Гай! Заради него бе убил, подвел бе полицията, беше си мълчал, когато Гай го бе помолил, паднал бе във вонящата вода заради него, а Гай дори не искаше да го види! Прекарваше си времето с някакво момиче! Не беше уплашен или нещастен, просто нямаше време за него! Три пъти я бе виждал около къщата на Гай в Ню Йорк! Ако му паднеше подръка, щеше да я убие също като Мириам!
— Чарли, Чарли, тихо!
Гай щеше да се ожени отново и никога нямаше да има време за него. Да видим кой ще му помогне, когато и тази девойка започне да го мами с някакъв мухльо! Беше отишъл в Мексико заради нея, не просто на гости при приятели. Нищо чудно, дето не е искал Мириам да му пречи! А дори не бе споменал за Ан Фокнър във влака! Гай го беше използувал. Навярно би убил баща му независимо дали иска, или не. Всеки бе способен на убийство. Ала си спомни, че Гай не мислеше така.
20
— Ела да пийнем по едно — каза Бруно. Сякаш изскочи изпод земята, точно насред тротоара.
— Не искам да те виждам. Не ти задавам въпроси. Просто не искам да те виждам.
— Не ме интересува дали ще задаваш въпроси — с колеблива усмивка продума Бруно. Очите му шареха. — Да идем отсреща. Десет минутки.
Гай се огледа. Ето пред теб е, помисли си той. Извикай полиция. Скочи отгоре му; събори го на тротоара. Ала стоеше като закован. Бруно беше мушнал ръце в джобовете, може би държеше там револвер.
— Десет минутки — повтори Бруно със същата приканваща усмивка.
Бруно не му се бе обаждал седмици наред. Гай се помъчи да си възвърне гнева от онази последна заснежена вечер, твърдото си намерение да предаде Бруно в полицията. Настъпил бе решаващият момент. Тръгна с него. Влязоха в някакъв бар на Шесто Авеню и се настаниха в едно сепаре отзад.
Бруно се усмихна по-широко.
— От какво се страхуваш, Гай?
— Абсолютно от нищо.
— Щастлив ли си?
Гай седеше неестествено изправен на ръба на стола. Седеше срещу убиец, мина му през ума. Тези ръце бяха прекършили врата на Мириам.
— Виж какво, Гай, защо не ми каза за Ан?
— Какво за Ан?
— Да беше ме предупредил, че съществува, само това. Тогава де, във влака.
— Виждаме се за последен път, Бруно.
— Защо? Само искам да бъдем приятели, Гай.
— Смятам да те предам в полицията.
— Защо не ме предаде в Меткалф? — попита Бруно с едва доловим розов блясък в очите, както само той би могъл — безучастно, жално и въпреки това тържествуващо. Странна работа — Гай се сети как вътрешният му глас бе задал същия въпрос по същия начин.
— Защото не бях съвсем сигурен.
— Какво очакваш да направя — да дам писмени показания?
— Все пак мога да им подскажа да те поразпитат.
— Не, не можеш. Имат повече основания да подозират теб. — Бруно сви рамене.
— Какви ги приказваш?
— А мен за какво да ме подозират? Няма за какво.
— Бих могъл да им кажа! — Обзе го внезапна ярост.
— Ако, да речем, им съобщя, че си ми платил — Бруно сбърчи самодоволно чело, — всичко ще си дойде на мястото.
— Изобщо не ме интересува.
— Теб може би не, ала законът се интересува.
— И какво ще си дойде на мястото?
— Онова твое писмо до Мириам — бавно подхвана Бруно, — хитро скроената история с отказа от поръчката. Нагласеното пътуване до Мексико.
— Ти си ненормален!
— Приеми фактите, Гай! Безсмислено е това, което говориш! — истерично надигна глас Бруно, за да надвика джубокса, който загърмя наблизо. Протегна към него изпъната длан, после сви ръка в юмрук. — Кълна се, ти си ми симпатичен, Гай. Не бива да разговаряме по този начин!